— населението на цял град! И нищо чудно, защото самият автор е смятал за своя главна задача да опише цялото земно кълбо и всички негови обитатели.
Най-ярък от положителните герои на Жул Верн е капитан Немо. Велик учен и революционер, той е посветил изобретението си — подводницата „Наутилус“ — не само за мирни цели, в служба на цялото човечество, но и за борба с подтисниците, за освобождение на поробените народи.
Такива борци за свобода има главно в цикъла от, исторически романи на Жул Верн.
В „Архипелагът в пламъци“ например младият френски офицер Анди д’Албаре участвува в националноосвободителните борби на гръцкия народ. Унгарският патриот Матиаш Шандор в едноименния роман се бори за освобождението на родината си от австрийско иго. Главен герой на „Дунавския лоцман“ е българският революционер Сергей Ладко, участник в Априлското въстание.
В писането на исторически романи и изобщо на остросюжетно приключенско повествование Жул Верн се е учил главно от Александър Дюмабаща, с когото лично се е познавал и който му е помогнал да направи първите стъпки в литературата. Учил се е и от англичанина Уолтър Скот, който представлява другия полюс в развитието на историческия жанр в Западна Европа през XIX в. Докато Скот обективно и достоверно осветлява хода на историята, служейки си с огромен фактически материал, то Дюма борави свободно с фактите, обяснявайки големите исторически събития със случайно стечение на обстоятелствата. Историческите романи на Жул Верн стоят някъде по средата: От една страна, у него намираме грижливо придържане към историческите факти, а от друга — чисто френска живост, духовитост, непринуденост, лекота на изложението, неочаквани и доста заплетени приключения на героите. За фон на действието служат реални или измислени епизоди из историята на народните въстания и националноосвободителните движения в различни страни, без да се претоварва повествованието с исторически подробности. Географските и етнографските описания заемат тук същото голямо място, както и в другите книги на Жул Верн.
Към този цикъл спада и романът „Севера против Юга“, главна тема на който е гражданската война в САЩ през шестдесетте години на миналия век. Всъщност тази война се зачеква мимоходом и в началото на романа „Тайнственият остров“, където четирима мъже и едно момче, пленници на южняците сепаратисти в Ричмънд, избягват с балон на необитаем остров в Тихия океан. „Севера против Юга“ обаче е посветен изцяло на този период от историята на САЩ.
Романът се е печатал през 1887 г. в „Списание за възпитание и развлечение“, преди да излезе в отделна книга. У нас е излязъл през 1896 г. в Пловдив в превод от руски под заглавие „Робство и освобождение. Роман из голямата американска междуособна война за освобождение на робите.“ Под същото заглавие през 1911 г. в София е излязло и второ издание. Настоящето издание е първият пълен превод от оригинала.
Причината за гражданската война в САЩ били непримиримите противоречия между промишлените щати на Севера и робовладелските щати на Юга. Южните плантатори, използувайки труда на черните роби, продавали памука си на Англия и купували оттам необходимите им промишлени стоки. Така те лишавали Севера не само от работна ръка, но и от пазар за пласмент. Този конфликт
прераснал в борба за контрол над президентската власт, над Конгреса и над страната като цяло. Ала тук играели роля не само икономическите фактори. Против робовладелската система действувала въстанията на негрите, масовите бягства на роби от плантациите и пропагандата на аболиционистите (от латинската дума „аболицио“ — премахване, отменяване).