Известно е, че памукът на Джорджия и Флорида поради дължината и качеството на влакната си е един от най-ценените на различните пазари в Европа и Америка. Затова памуковите ниви със своите насаждения, разположени на правилно раздалечени редици, с нежнозелени листа, с цветове, в които жълтото е примесено с бледолилавото на слеза, представляваха един от най-важните източници на доход за плантацията. По времето, когато се прибира реколтата, тези ниви с площ от един акър до акър и половина се покриваха с колибки, където живееха тогава робите — жени и деца, натоварени да берат шушулките и да вадят от тях памука А това е много деликатна работа, защото трябва да се внимава да не се повредят влакната. След това този памук се изсушава на слънце, пречиства се, като се разчесва с помощта на зъбчати колела и валяци, пресова се с хидравлична преса, опакова се на бали, вързани с железни обръчи, и така се складира за износ.
Платноходите и параходите можеха да дойдат да натоварят тези бали от самия пристан на Кемдлис Бей.
Освен памучни плантации Джеймз Бърбанк разработваше също обширни площи с кафе и захарна тръстика. Първите представляваха резервати с по хиляда хиляда и двеста храст а, високи от петнайсет до двайсет фута, с цветове, подобни на испанския жасмин, и плодове колкото малка череша, състоящи се от две зрънца, които остава само да се извадят и да се изсушат. Вторите бяха ливади, по-право блата, над които стърчат като бодли на таралеж хиляди от тия дълги тръстики, високи от девет до осемнайсет фута, чиито кичури се поклащат като украшенията по шлемовете на кавалеристи в марш. Тази захарна тръстика е обект на особени грижи в Кемдлис Бей; когато се обере, от нея се получава захар в течно състояние, която чрез рафиниране, твърде развито в южните щати, се превръща в рафинирана захар; освен това страничните продукти под формата на сиропи служат за производство на ракия, ром и тръстиково вино. като се смесва течна захар с ананасов и портокалов сок. Макар и не толкова важно, ако се сравни с памука, това производство е все пак твърде доходно. Няколко заградени парцела с какаови дървета, ниви с царевица, ямс, картофи, индийска пшеница, тютюн и двеста-триста акра оризища също носеха големи печалби на имението на Джеймз Бърбанк.
Но стопанството имаше още един отрасъл, от който се извличаха не по-малко печалби, отколкото от памукопроизводството. Това беше разработването на неизчерпаемите гори, покриващи плантацията. Като оставим настрана реколтата от канелените, пиперените, портокаловите, лимоновите, маслинените, смокиновите, манговите и хлебните дървета или добива от почти всички видове европейски овощни дървета, които се аклиматизират чудесно във Флорида, тези гори се сечаха редовно и постоянно. Колко богатства се криеха в кампеша, в газумата или мексиканския бряст, използуван понастоящем за какви ли не цели, в баобаба, в кораловото дърво с кървавочервени стъбла и цветове, в pavier — вид кестен с жълти цветове, в черния орех, в каменния дъб, в южния бор, който дава отличен материал за строителство и корабни мачти, в шоколадената каролиния, чиито зърна се пукат като фишеци под южното слънце, в чадърестия бор, в лиролиста, елата, кедъра и особено кипариса — това дърво е толкова разпространено из полуострова, че образува там гори с дължина от шейсет до сто мили. Джеймз Бърбанк бе принуден да създаде на различни места в плантацията няколко големи дъскорезници. Язовете, построени на някои от речиците — притоци на Сент Джонс, превръщаха тяхното спокойно течение във водопади, а тези водопади пък осигуряваха до голяма степен механичната сила, необходима за нарязването на гредите, талпите и дъските, с които можеха да се натоварят всяка година стотици кораби.
Трябва да споменем освен това обширните тучни ливади, където пасяха коне, мулета и многоброен рогат добитък, които задоволяваха всички стопански нужди.
Що се отнася до така разнообразните видове птици, обитаващи горите или бродещи из полята и равнините, трудно можем да си представим колко много бяха те в Кемдлис Бей — както впрочем и в цяла Флорида. Над горите се рееха белоглави орли с широки разперени крила, чийто пронизителен крясък прилича на звука на пукната тръба, необикновено свирепи лешояди, огромни бутори с остри като щик човки. По речния бряг, между високите тръстики, под гъсталака от гигантски бамбук живееха розови или алени фламинги, снежнобели ибиси, сякаш долетели от някакъв древноегипетски паметник, грамадни пеликани, безброй рибарки, морски лястовици от всички видове, ракояди, украсени с качулка и зелена перушина, чапли с пурпурни пера и кафяв пух, изпъстрен с белезникави точици, жакамари земеродни рибарчета със златист отблясък, цели пълчища гмурци, водни кокошки, диви патици „widgeons“, спадащи към породата на свирците, летни бърнета, дъждосвирци, без да се смятат буревестниците, гларусите, белочелите рибарки, морските врани, чайките, фаетоните, на които е достатъчно внезапно засилване на вятъра, за да ги прогони чак до Сент Джонс, и понякога дори хвъркати риби, които са лакомство за гастрономите. Ливадите гъмжаха от бекасини, бекаси, свирци, шарени дъждосвирци, кокошкисултанки с перушина едновременно червена, синя, зелена, жълта и бяла — същинска летяща палитра, — зелени петли, яребици и пъдпъдъци, сиви катерички, белоглави гълъби с червени крака освен това годни за ядене четириноги — дългоопашати зайци, нещо средно между европейския питомен и див заек, .4ели стада лопатари; и най-после — ракуни или миещи мечки, костенурки, мангусти и също, за нещастие, изобилие от отровни змии. Такива бяха представителите на животинското царство във великолепното имение Кемдлис Бей — без да се смятат негрите и негърките, които работеха в плантацията като роби. Та нали това чудовищно явление робовладелството превръща тия човешки същества именно в животни, купувани или продавани като товарни добичета?