Следователно обяснимо е защо жилищата на колонистите са строени така. че да могат да устоят срещу внезапното нападение на индианците и да оказват съпротива до пристигането на отряди
——
’ „Касъл Хаус“ на английски значи „къща-замък“ — Б. пр.
доброволци, набрани от съседните градове или села. По същия начин беше устроен и замъкът Касъл Хаус.
Касъл Хаус се издигаше на ниско възвишение, сред уединен парк с три акра площ, който завършваше дъговидно на няколкостотин ярда от брега на Сент Джонс. Доста дълбок ручей обграждаше този парк. защитен освен това с висок стобор от набити колове, така че в него можеше да се влезе само през едно мостче, прехвърлено над заобикалящата го речица. Зад възвишението, по склоновете на парка се спущаха скупчени на групички красиви дървета, които го обграждаха с широка рамка от зеленина. Прохладна алея от бамбукови дървета, чиито стъбла се преплитаха като готически нервюри, образуваше дълъг свод. който се простираше от пристана па Кемдлис Бей до ширНалите се ливади. Отвътре, по цялото свободно пространство между дърветата, се разстилаха зелени морави; пресичаха ги широки алеи, обрамчени от бели парапети, които завършваха с пясъчна площадка пред главния вход на Касъл Хаус.
Този замък имаше неправилна архитектура, с много несъобразности в общата конструкция и причудливи хрумвания в подробностите. Но най-важното беше, че ако нападатели успееха да преминат стобора на парка, замъкът можеше да се защитава сам и да издържи на няколкочасова обсада. Прозорците на приземния етаж бяха запречени с железни решетки. Вратата на главния вход откъм предната фасада беше здрава като решетка за затваряне на крепост. На няколко места в най-високата част на стените, иззидани с нещо като мраморен камък, над ъглите се издигаха караулни кулички, които улесняваха отбраната, защото от тях нападателите можеха да бъдат обстрелвани във фланг. Изобщо със своите отвори, сведени до необходимия минимум, с извисяващата се над замъка централна кула, на която се развяваше звездното знаме на Съединените щати, със зъбчатите си крепостни стени и бойници, наклонени ь основата, с високите покриви, с многобройни те шпилове, с дебелината на зидовете си, в които тук-там бяха пробити амбразури, това жилище приличаше повече на укрепен феодален замък, отколкото на котедж или вила.
Както вече казахме, то беше устроено така заради безопасността на обитателите му по времето, когато индианците извършваха дивашки набези из територията на Флорида. Съществуваше дори подземен тунел, който, минавайки под стобора и заобикалящата го речица, свързваше Касъл Хаус с едно малко заливче на Сент Джонс, наричано залив Марино. Този тунел можеше да послужи за тайно бягство в случай на крайна опасност.
Разбира се. ала семинолите, прогонени от полуострова, вече не бяха страшни. Това продължаваше вече от двайсет години. Но кой знае какво можеше да донесе бъдещето? И кой знае дали опасността от индианците, от която Джеймз Бърбанк вече не трябваше да се страхува, нямаше да дойде, от страна на неговите сънародници? Та нали той беше северняк, усамотен сред тези южни щати, изложен на всички превратности на гражданската война, прочула се дотогава с толкова кръвопролития и жестокости?
Все пак тази необходимост да се осигури безопасността на Касъл Хаус никак не бе навредила на вътрешния комфорт. Стаите бяха просторни, жилищните помещения — разкошно и великолепно обзаведени. Тук, сред чудна местност, семейство Бърбанк намираше всички удобства, всички душевни удоволствия, които може да достави богатството, когато то е съчетано с истински художествен усет у притежателите му.
Зад замъка, в уединения парк, се простираха великолепни градини чак до оградата, чиито набити колци чезнеха под виещите се растения и пълзящите стъбла на страстничето; там прехвръкваха безброй колибри. Гъсталаци от портокалови дървета, лехи от маслини, смоковници, нарове, понтедерии с лазурни цветове, групички магнолии, чиито чашки с цвят на стара слонова кост изпълваха въздуха с благоухание, горички от сабалови палми, чиито ветрилообразни листа се поклащаха от лекия ветрец, гирлянди от кобеи с виолетови оттенъци, кичури от тупеи със зелени розетки, юки, които звънтят като наточени саби, розови рододендрони, горички от мирти и грейпфрути — изобщо всичко, което може да роди флората на субтропическата зона, беше събрано в тези лехи за наслада на обонянието и омая на очите.
До самата ограда, под свода от кипариси и баобаби, бяха прикътани конюшните, навесите, кучкарниците, мандрата и птичарниците. Под клоните на тези красиви дървета, през които не можеше да проникне слънцето дори на тази географска ширина, домашните животни нямаше защо да се страхуват от летните горещини. Идвайки от близките речици, течащите води поддържаха там приятна и ободрителна прохлада.