Монсиньор Спада го погледна одобрително. Роговицата на малките му лукави очи беше изпъстрена с кафяви петънца, както при старите кучета. Това, заедно с могъщата му фигура и щръкнала коса му беше докарало прякора Мастифа. Но само най-високопоставените членове на охраната на Курията смееха да го използват.
— Радвам се да ви видя отново, отец Кварт. Доста време измина.
Два месеца, помисли си Кварт. И тогава, както сега, в стаята имаше трима души: той, монсиньор Спада и известният банкер Ренцо Лупара, председател на Италианската Континентална Банка, една от тези, които движеха финансите на Ватикана. Лупара имаше безупречна репутация. Беше красив, елегантен и се радваше на щастлив брак, благословен с красива съпруга и четири деца. Беше спечелил богатството си под прикритието на банковите дейности на Ватикана, като изнасяше нелегално пари от страната за бизнесмени и политици от ложата „Аврора 7“, на която той самият беше член и имаше 33-та степен. Точно този светски проблем изискваше специалните умения на Лоренцо Кварт. Той прекара шест месеца в следене на Лупара из офисите в Цюрих, Гибралтар и остров Сен Бартелеми, за да представи подробен доклад с разкритията си. Отворен на бюрото на директора на ИВД, той оставяше пред банкера два избора: да отиде в затвора или да изчезне дискретно, като спаси доброто име на Континенталната Банка, Ватикана и, разбира се, на госпожа Лупара и нейните четири деца. Втренчил поглед във фреската на Тиренско море в кабинета на архиепископа, банкерът ясно разбра смисъла на речта на Спада, изпълнена с тактични изрази и илюстрирана с притчата за непокорния роб и талантите (Евангелие от Матея 18:24 — (Б. р.)). После, въпреки здравословното правило, че непокаял се масон умира в смъртен грях, Лупара отиде направо в красивата си вила на Капри и без да се изповяда, скочи от терасата върху скалите. Според възпоминателната плочка някога Курцио Малапарте (псевдоним на Курт Ерих Зукерт (1898–1957) — журналист, драматург и романист, един от най-забележителните и противоречиви италиански писатели. Също като Габриеле д’Анунцио приема идеологията на фашистката партия на Италия. — (Б. р.)) пил вермут на същото това място.
— Имаме задача, подходяща за вас.
Кварт стоеше, заслушан в началника си, съзнаващ, че тъмната фигура на Ивашкевич го наблюдава от прозореца. От десет години насам монсиньор Спада винаги имаше подходящи задачи за отец Лоренцо Кварт. Те винаги бяха свързани с място и дата — Централна Америка, Латинска Америка, бивша Югославия — и бяха отбелязвани в подвързаната с черна кожа тетрадка, която Кварт използваше като пътен дневник. Тя беше нещо като бордови дневник, където той описваше ден подир ден подробностите от дългото си пътуване, откакто получи гражданство във Ватикана и се присъедини към оперативния отдел на Института по външни дела.
— Погледнете това.
Директорът на ИВД извади лист от компютърна разпечатка. Кварт отиде да я вземе, но в този момент силуетът на кардинал Ивашкевич нервно се размърда край прозореца. Все още с хартията в ръце, монсиньор Спада леко се усмихна.
— Негово преосвещенство смята, че това е деликатен проблем — каза той, гледайки Кварт, въпреки че думите му явно бяха предназначени за кардинала. — Струва му се, че не е разумно някой друг да знае.
Кварт отдръпна ръка, без да вземе документа, и спокойно погледна архиепископа.
— Разбира се — добави Спада, вече без усмивка, — Негово преосвещенство не ви познава като мен.
Кварт кимна. Не задаваше въпроси, не показваше нетърпение, чакаше. Спада се обърна към кардинал Ивашкевич.
— Казах ви, че е верен войник — каза той.
Настъпи тишина. Кардиналът стоеше пред прозореца, през който се виждаха облачното небе и дъждът, който падаше над градините на Белведере. После се отдръпна и сивата светлина, която падаше диагонално, освети ъгловатата му челюст, расото с пурпурна яка и златния кръст, който падаше на гърдите му. Той протегна ръката, на която носеше свещеническия си пръстен, взе документа от монсиньор Спада и собственоръчно го подаде на Лоренцо Кварт.
— Прочетете това.
Кварт се подчини на заповедта, изречена на италиански с гърлен полски акцент. На листа бяха отпечатани следните редове:
„Свети Отче,
Дързостта ми е оправдана от сериозността на повода. Понякога Светият Престол изглежда твърде далечен и недостижим за гласовете на смирените. В Испания, в Севиля има място, където търговците заплашват Божия дом и една малка църква от ХVІІ век, изоставена и от Светата Църква, и от местните власти, убива, за да се защити. Моля Ви, Ваше светейшество, като пастор и свещеник да обърнете очи към смирените овце от стадото Ви и да потърсите обяснение от онези, които са ги изоставили на съдбата им.