— Ох — каза той, застанал над извиващия се, задъхващ се и давещ се от викове човек. — Това сигурно заболя.
Бандитът с кожуха измъкна от колана си брадвичката, но продължи да стои на колене, несигурен какво да прави. Гералт разсея съмненията му, като го трясна с летвата по шията.
В уличката се втурнаха група градски стражи, които разбутаха тълпата зяпачи. Лютичето ги успокояваше, позовавайки се на връзките си, и трескаво обясняваше кой е бил нападател и кой е действал при самоотбрана. Вещерът повика с жест барда.
— Проследи арестуването на тези боклуци — поясни той. — Повлияй на господин братовчед ти да ги притисне по-здраво. Или те имат нещо общо с кражбата на меча, или някой ги е наел. Знаели са, че съм невъоръжен, затова се осмелиха да ме нападнат. Върни летвата на бъчварите.
— Бях принуден да я купя — призна си Лютичето. — И май добре направих. Както виждам, отлично се оправяш с нея. Трябва да я носиш със себе си.
— Отивам при магьосницата. На посещение. Мислиш ли, че трябва да съм с летвата?
Бардът се намръщи.
— За магьосницата ще ти трябва нещо по-тежко, факт. Например греда. Един мой познат философ казваше: когато отиваш при жена, не забравяй да вземеш със себе си…
— Лютиче.
— Добре, ще ти обясня как да намериш магьосницата. Но преди това, ако мога да те посъветвам…
— Да?
— Посети баня. И бръснар.
Глава пета
Пазете се от разочарования,
защото понякога впечатленията са погрешни.
Нещата рядко са такива, каквито изглеждат.
А жените — никога.
Лютичето, „Половин век поезия“
Водата в коритото на фонтана заплиска и закипя, разпръсквайки златисти капчици. Магьосницата Лита Нейд, по прякор Корал, протегна ръка и произнесе стабилизиращо заклинание. Повърхността на водата се изглади, като полята с олио, заблестя и запулсира. Смътният и мъглив образ придоби рязкост и спря да трепери, стана ясен и отчетлив, макар да беше леко размит от движенията на водата. Корал се наведе. Във водата се виждаше Пазарът за подправки — главната улица на града. Тя наблюдаваше. Търсеше намеци. Някакви подробности. Детайли, които биха ѝ позволили да оцени точно случващото се. И да предвиди какво ще стане.
Относно това какъв трябва да е истинският мъж, Лита имаше собствено мнение, сформирано от дългогодишния ѝ опит. Тя умееше да разпознава истинския мъж в множеството от повече или по-малко удачни имитации. Така за тази цел не ѝ се налагаше да прибягва до физически контакт, който, като способ за изпробване на мъжествеността, както тя, така и останалите магьосници, смятаха не само за банален, но и за вкарващ в заблуда и водещ по погрешен път. Пряката дегустация, както си изясни магьосницата след поредица от опити, може и да беше до известна степен проверка на вкуса, но твърде често оставяше след себе си неприятно усещане. Причиняваше тежест в стомаха. Киселини. А понякога дори гадене.
Лита можеше да забележи истинския мъж отдалеч, въз основа на точни и на пръв поглед незначителни предпоставки. Истинският мъж, както установи на практика магьосницата, обожава риболова, но само на изкуствена стръв. Събира фигурки на войничета, еротични рисунки и собственоръчно изработени модели на ветроходни кораби, включително такива, поставени в бутилка, а в домакинството му винаги има излишък от празни бутилки от скъпи напитки. Той умее отлично да готви, изпод ръцете му излизат истински шедьоври на кулинарното изкуство. А и, общо взето, целият му вид поражда желание.
Вещерът Гералт, за когото магьосницата беше слушала много, за когото бе събрала цял куп информация и когото всъщност беше видяла във водата, според нея отговаряше само на едно от гореспоменатите условия.
— Мозаик!
— Тук съм, госпожо магистър.
— Очакваме гост. Искам всичко да ми бъде приготвено, и то на ниво. Но първо ми донеси рокля.
— С цвят на чаена роза? Или на морска вода?
— Бяла. Той носи черно, да му приготвим един ин и ян. И обувчици, избери ми нещо според цвета на роклята, но токчетата им да не са под четири цала[8]. Не мога да позволя да ме гледа твърде отвисоко.
— Госпожо магистър… Бялата рокля…
— Какво?
— Ами тя е такава…