— Маскарадът си имаше своята цел — прекъсна неловкото мълчание Егмунд. — Целта е постигната и нямам намерение да ти давам повече обяснения. А полза ще има и за теб. Финансова. Имам намерение наистина да те наема. И да заплатя за услугите ти. Кажи му, Феран.
— Принц Егмунд — каза следователят — се опасява от атентат срещу баща му, крал Белоун, който може да се извърши по време на планираната на празника Ламас кралска сватба. На принца ще му бъде по-спокойно, ако за безопасността на баща му се грижи… например някой вещер. Да, да, не ме прекъсвай, ние знаем, че вещерите не работят като охранители или телохранители, че целта на тяхното съществуване е защитата на хората от магически чудовища, свръхестествени и неестествени…
— Така е по книгите — прекъсна го нетърпеливо принцът. — В живота какво ли не се случва. Вещерите ги наемат за защита на кервани, минаващи през пустини или пущинаци, гъмжащи от чудовища. Понякога обаче керваните са нападани не от чудовища, а от обикновени разбойници и вещерите нямат нищо против да се разправят с тях. Имам основания да смятам, че по време на сватбата кралят може да бъде нападнат от… василиски. Ще се заемеш ли със защитата му от василиски?
— Зависи.
— От какво?
— От това дали спектакълът не продължава. И дали всъщност не съм обект на следваща провокация. От страна на някой от другите братя, например. Актьорският талант едва ли е рядкост в семейството.
Феран изсумтя. Егмунд удари с юмрук по масата.
— Не прекалявай — отсече той. — И не се самозабравяй. Питам те, ще се захванеш ли с това? Отговаряй!
— Бих могъл да се заема със защитата на краля от хипотетичните василиски — кимна Гералт. — За съжаление, в Керак ми откраднаха мечовете. Кралските служби все още не могат да попаднат на следите на крадеца и вероятно не са напреднали много в тази посока. Без мечовете си не мога да защитавам никого. Така че съм принуден да откажа по обективни причини.
— Ако наистина става въпрос само за мечовете, няма да има проблем. Ще ги намерим. Нали, господин следовател?
— Безусловно.
— Сам виждаш. Кралският следовател го потвърди безусловно. Така че какво решаваме?
— Първо трябва да получа мечовете. Безусловно.
— Упорит човек си. Добре, така да бъде. Искам да отбележа, че твоите услуги ще бъдат заплатени, и те уверявам, че няма да ме намериш за стиснат. Относно другите ти ползи, от някои от тях ще се възползваш веднага, в знак на моята добра воля. Съдебния ти процес можеш да го смяташ за закрит. Там има много формалности, а бюрокрацията не може да бърза, но ти вече можеш да се смяташ за личност, свободна от подозрения и притежаваща пълна свобода на придвижване.
— Безкрайно благодаря. А свидетелствата и фактурите? Левокротата от Чизмар, върколакът от Гуамез? И документите? Тези, които послужиха на негова милост принца за… театрален реквизит?
— Документите — Егмунд го погледна в очите — временно остават у мен. На сигурно място. Безусловно.
Когато се върна, камбаната на крал Белоун вече биеше полунощ.
Корал, трябва да ѝ се признае, при вида на гърба му запази спокойствие и присъствие на духа. Тя умееше да се владее. Дори гласът ѝ не се измени. Почти не се измени.
— Кой ти направи това?
— Вигилозавър. Един такъв гущер…
— Гущерът ти сложи шевовете? Позволяваш на гущер да те шие?
— Шевовете ги сложи медик. А гущерът…
— По дяволите, гущерът! Мозаик! Скалпел, ножици, пинсета! Игла и кетгут[21]! Еликсир Пулелум! Отвара от алое! Unguentum ortolani![22] Тампони и стерилни салфетки. И приготви пластир с мед и синап! По-живо, момиче!
Мозаик действаше с удивително добро темпо. Лита започна операцията. Вещерът седеше и страдаше мълчаливо.
— На медиците, които не владеят магия — процеди магьосницата, докато слагаше поредния шев, — обаче би трябвало да им забранят да практикуват. Да преподават в университетите — да. Да зашиват труповете след аутопсия — да. Но не бива да ги допускат при живи пациенти. Ала ние никога няма да доживеем това, всичко върви в обратната посока.
— Не само магията лекува — рискува да изкаже мнението си Гералт. — А все някой трябва да лекува. Специализираните магове лечители са една шепа, а обикновените магьосници не искат да лекуват. Нямат време или смятат, че не си струва.
— Правилно смятат. Последиците от пренаселването може да са фатални. Какво е това? С което се занимаваш?
— Вигилозавърът беше маркиран с това. Беше закачено за кожата му.