Трудностите се увеличаваха с всяка нова крачка. Чуждите звезди не винаги бяха гостоприемни и макар че техническите възможности на двадесет и трети век бяха огромни, времето поставяше невидими и непреодолими бариери пред хората. Методът на ренитите подхождаше само за изследователски експедиции — той не даваше възможност да се основат стабилни поселения извън пределите на системата. На хората тепърва им предстоеше да намерят собствен път към далечните звезди.
Теоретичните, социалните и икономическите изследвания, направени от групата на Горюнов, установиха границата, отвъд която започваше пълната изолация на поселенията и в резултат настъпваше постепенен регрес, упадък, а може би израждане и пълна гибел на колониите. Именно тази теоретично изчислена сфера от дванадесет светлинни години получи наименованието сфера на Горюнов. В нея не влизаха чак толкова много звезди, а още по-малко бяха планетите, годни за заселване.
На практика беше невъзможно да се проверят изводите на Горюнов. Земята трудно поддържаше съществуването на шестте колонии, разположени в най-близките звездни системи. Никой вече не мечтаеше за нови. Неведнъж беше поставян въпросът за закриването и евакуирането на най-отдалечените поселения, но засега те още се държаха. Човечеството, чиято численост надхвърляше десет милиарда, изпитваше остра нужда от ново жизнено пространство.
Люлката на слънчевата система стана тясна, а още нямаха сили да се откъснат от нея. И ето сега Ротанов научаваше за тази експедиция. Значи е правен опит да се стигне до далечните звезди! Ами ако е бил успешен и колонията не е загинала? Не е изключено съобщенията, изпратени от толкова далечно разстояние, просто да не стигат дотук.
— Но нали там са отлетели хора! Длъжни сме да разберем какво се е случило с тях!
— И да дадем нови жертви? Не забравяй, че оттогава са минали двеста години. В най-добрия случай можеш да издействуваш да се изпрати безпилотен кораб. Ако той пристигне благополучно, отговор ще имаме след осемнадесет години. Това задоволява ли те?
— Не. Но не ми е много ясна вашата позиция. Защо ме извикахте?
— Сега сме изправени пред проблема дали да закрием колониите, или да продължим нататък? Всичко зависи от това, дали ще успее човечеството да овладее пространството отвъд границите на сферата на Горюнов. Знаеш, че по този въпрос мненията в съвета се разделиха горе-долу на две. Една доста влиятелна група настоява да бъдат ликвидирани извънземните поселения. Ти току-що защити селището на Реана. Сега пък ти трябва Хидра. Неспокоен човек си ти, Ротанов. Неспокоен и неудобен. След Реана е трудно да не се съобразяваме с твоето мнение и неколцина в съвета смятат, че в момента е по-добре да си някъде по-далеч. Можем да се възползуваме от това и да изпратим експедиция до Хидра. Наистина тя няма да бъде съвсем обичайна.
Ротанов все още не се досещаше какво иска от него Мартинов и на чия страна е всъщност. Затова мълчаливо го чакаше да продължи, като разбираше, че той вече е казал твърде много и ще трябва някак да завърши своето странно предложение.
— Ако Земята получи сигурна база извън пределите на четиридесет светлинни години, в съвета просто ще забравят за сферата на Горюнов.
— Не разбирам какво общо има тук базата?
— Сега ще ти стане ясно. Свръхпространствен двигател. Ето какво може да ни помогне.
— Да. Много съм слушал за него. — Ротанов скептично се усмихна.
— Разбира се, недоверието ти е основателно. Твърде много разчитахме на него, а не получихме нищо. И все пак теорията за свръхпространствения преход съществува, въпреки че всички експериментални кораби с подобен двигател изчезнаха безследно. Докато беше на Реана, на конструкторите им хрумна една проста идея. Заедно с извънредно сложната автоматика, с която са наблъскани експерименталните кораби, те съоръжиха последния си кораб с много просто и затова сигурно самоуправляващо устройство с една-единствена задача — след прехода да изпрати мощен енергиен импулс. Нещо като бомба с часовников механизъм.
Ротанов целият се напрегна и почувствува как страничните облегалки на креслото до болка се врязаха в дланите му. Мартинов кимна в отговор на неговия ням въпрос:
— И получиха отговор. Доказано е, че по принцип преходът е възможен.
Тези думи зашеметиха Ротанов. Може би защото всички толкова дълго бяха чакали, така се бяха надявали да преодолеят тази бездна в пространството, която отделя една звезда от друга, а после бяха престанали да чакат. Твърде много усилия бяха положени, твърде много надежди бяха погребани досега.