— Земята систематично прави проверка на всички свои извънземни поселения — уморено каза Ротанов, като се питаше по какъв начин да разговаря с този закръглен човек, който някак му се изплъзваше.
— Какво говорите?! Виж ти… Та ние излетяхме толкова отдавна от Земята! Последното поколение не знае почти нищо за нея. Страхувам се, че напразно сте били този дълъг път.
— Искате да кажете, че не ви интересува нито Земята, нито връзката с нея?
Берг, изглежда, разбра, че е прекалил. Той спря да снове из кабинета, седна зад бюрото и за секунда замълча, разтривайки с ръце плешивата си глава. Сетне заговори със съвсем друг тон, сякаш пред Ротанов стоеше нов човек.
— Цели две столетия Земята не се заинтересува от нашата съдба. Отдавна станахме самостоятелно общество и не смятаме, че сме задължени някому или по някакъв начин сме свързани със Земята, с която навремето се разделихме завинаги. Не беше много етично от нейна страна да ни праща на подобно пътешествие. Тогава загинаха половината от участниците в експедицията, а останалите… Но това не е толкова важно. С други думи, не се чувствуваме задължени на Земята. И вашето, тъй да се каже, дипломатическо посещение е малко позакъсняло.
— Може и да не е само дипломатическо. Сигурен съм, че имате доста трудности. Не можете да отречете, нали?
Берг не отговори, разговорът ставаше все по-труден.
— През това време Земята натрупа голям опит в овладяването на нови планети, ние притежаваме подходяща техника, знания и отдавна сме разрешили много от вашите проблеми.
— Искате да ме убедите, че след двеста години, независимо от разстоянието, Земята е решила да ни протегне майчинска ръка за помощ?
— Какво е станало при вас? Нека да поговорим откровено и да престанем да си играем на дипломати със солиден стаж. Каква беда ви е сполетяла? Епидемия? Война? Защо е разрушен градът? Колко хора са останали?
— Не! Тая няма да я бъде! — И Берг отрицателно поклати глава. — Първо трябва да науча каква е целта на посещението ви, какви са възможностите, с които разполагате, и естествено задачите, с които са ви натоварили. Разберете ме правилно. Зад вас стои огромната мощ на Земята, а зад мен само шепа уморени хора, които мечтаят само за едно — да ги оставят на спокойствие. Ето защо вашият призив за откровеност не е съвсем уместен.
Ротанов почувствува, че разговорът попада в задънена улица. Отдавна трябваше да каже, че разстоянието вече не е проблем и че Земята се нуждае тук от база, при това не толкова сложна техническа база, а за ремонт на тези проклети компютри. Тогава разговорът между двамата щеше да има друг характер. Но през цялото време нещо го възпираше, пречеше му да бъде откровен. Какво ли? Онова постоянно чувство за опасност, появило се още в кабината на подземната магистрала, или нещо друго? Твърде странна беше тяхната среща. Сякаш беше попаднал на друго място. Не при хората, които цели двеста години очакваха помощ, не и при ренитите, отхвърлящи дори идеята за помощ. Тук имаше нещо съмнително. Той реши да започне всичко отначало. Още веднъж да изиграе предложената му уморителна игра.
— Е, добре. Да допуснем, че съм съгласен. Готов съм пръв да отговоря на всички ваши въпроси. Питайте.
— Те не са толкова много. Каква е целта на посещението ви?
— Решихме най-после да разберем какво се е случило с изчезналата експедиция.
— Не сте много убедителен. Петдесет години полет само в едната посока. В най-добрия случай можехте да изпратите автоматичен транспорт.
— Но Земята намисли друго! Да изпрати не транспорт, а инспектор с определени пълномощия. С една дума, мен. И в края на краищата ще бъдете принудени да отговорите на всички мои въпроси! — Той тозчас съжали, че е загубил самообладание, но вече беше късно.
Берг замислено поклати глава.
— Това вече се доближава до истината. С него трябваше да започнете. С вашите пълномощия, със силата, която стои зад гърба ви.
— Няма да спорим. По какъв начин мога да получа информацията, която ме интересува?
— Страхувам се, че в момента не съм готов за подобен разговор. Пък и няма да е зле да си починете след пътуването. Не е било леко, нали? Цели петдесет години, а изглеждате само на четиридесет, добре сте се запазили. — Берг предизвикателно се усмихна.
— Чуйте ме, координаторе, аз, все едно, ще науча всичко, което ме интересува.
— Никой няма намерение да ви пречи. Но не разчитайте на помощ от наша страна. Известно преимущество за нас в дадения момент е, че на Земята не знаят някои обстоятелства и ние ще се помъчим да запазим това положение колкото се може по-дълго.
— Тогава ще ви задам още един, последен въпрос. Вие кого представлявате тук? Каква част от обществото?