Берг не бързаше с отговора, но по напрегнатия му поглед личеше, че е затруднен.
— Представям, както е прието да се говори в такива случаи, преобладаващото мнозинство от нашето общество.
— Добре, че поне не цялото.
— Това няма да ви помогне. Силата, с която разполага другата група хора, е нищожна. Впрочем ще имате възможност лично да се убедите в думите ми. Както вече казах, никой няма да ви пречи в събирането на необходимата ви информация. Моля ви само да изчакате един ден.
Този път дори не изпратиха Ротанов до двора. Коридора в същата сграда, усещане за знойна задуха и измъчващата го мисъл, че е направил грешка. Той загуби по всички точки двубоя с този хитър администратор. Първият рунд явно не завърши в негова полза. Не успя да научи най-важното — дали по принцип съществува възможност да се създаде база? Берг не беше от значение, в края на краищата все някак ще се справи с него. Само дано са запазили производствените си мощности, за да може да се организира производството поне на най-простите компютри и автомати, способни да поемат управлението на кораба по време на прехода, когато пилотът губи съзнание…
Няма да е фатално, ако не успеят да насочат кораба точно към Земята. Ще го засекат наблюдателните станции на всяка от овладените планети, ще го посрещнат патрулните кораби…
Стига да премине през безкрайното пространство, застанало между него и родния му дом… А що се отнася до Берг, той не взе предвид едно: почивката, еднодневната отсрочка в преговорите е изгодна преди всичко за него, за Ротанов. Дори когато се намира в пълна изолация, до следващата им среща той ще научи много повече, отколкото може да си представи координаторът, който няма никакво понятие за сложните методи на изследване, позволяващи в непозната обстановка по най-незначителни признаци да се открият и предотвратят нежелателните, често пъти едва забелязващи се промени в социалните структури на такива изолирани малобройни човешки поселения.
Стаята, в която го настаниха, беше просторна и имаше дори прозорец. Ротанов забеляза, че тук не обичаха прозорците. Във всеки случай в кабинета на Берг нямаше прозорци и помещението се осветяваше отгоре през стъкления покрив.
На прозореца имаше дебела желязна решетка. Добре, че беше декоративна. С отлети орнаменти. Когато чу да изщраква ключалката на вратата, Ротанов се усмихна. Едва ли се досещаха, че той щеше да стои тук точно толкова, колкото пожелае. Ако е необходимо, ще извие железните пръти и дори ще ги счупи. Естествено стресовото състояние при самохипноза винаги оставя следи, но ако се наложи… Добре. Работата не е толкова бърза. Един ден може да почака. Той се приближи до прозореца и внимателно огледа двора. Не забеляза нищо ново. Само дето зад оградата се виждаше покривът на много стара сграда. Някога е бил покрит с пластмасови плоскости, а сега те навсякъде се бяха изкорубили и навили на мръсни, разкъсани рула. За това е била нужна доста висока температура. Около двеста градуса, не по-малко…
Значи тук става доста горещо. Ротанов се отдръпна от прозореца и внимателно огледа стаята. Дебели половинметрови каменни стени. За обсада ли са се подготвили? В помещението нямаше никакви мебели, нищо излишно. Легло с тънък дюшек, здраво закован за пода стол и масичка с изпускаща пара вечеря. Стараеха се да бъдат гостоприемни. Е, какво пък, ще се помъчи да се справи с вечерята. Той внимателно разгледа храната и съдовете. Както предполагаше, яденето говореше за натурално стопанство и за липса на развита хранителна промишленост. Съдовете без съмнение бяха ръчно производство. Тогава си спомни за скоростните подземни магистрали. Някак не се връзваше едното с другото. Не се докосна до храната. Утре ще поиска да му донесат корабните консерви и всичките му лични вещи, а сега е по-добре да изчака. Изведнъж усети, че мускулите на гърба му се напрегнаха, Някой го наблюдаваше. В такива случаи никога не грешеше. И макар на вратата да нямаше никакъв отвор и усещането на чуждия поглед да не идваше откъм нея, Ротанов не можеше да бърка. Бавно се обърна, като се стараеше с нищо да не издаде откритието си. По четирите стени, както и на вратата, не забеляза нито една цепнатина. Тогава затвори очи и се помъчи да се съсредоточи. Не се съмняваше, че някой го наблюдава. Той решително отиде до стената срещу прозореца и почука с пръст. Стената му отвърна с тъп звук — плътен каменен зид, както и при прозореца. И все пак тук… Ротанов се зае подробно да изследва стената. Малко над главата му едва забележимо стърчеше парченце мазилка. Стаята отдавна не беше боядисвана, личаха малки пукнатини и петна. И въпреки това вниманието му беше привлечено тъкмо от това парченце мазилка, нещо му подсказваше, че трябва да го огледа по-обстойно, и той старателно го изчопли с нокът. Под него се откри малка вдлъбнатина, не по-широка от игла за плетене. Оптическият датчик, скрит в нея, се оказа съвсем миниатюрен. Ротанов трудно го изчовърка от дупката. Без да се безпокои какво ще си помислят стопаните, той прекъсна тънките жички, които излизаха от датчика и отиваха в стената, и стиснал в шепа скъпоценната находка, бавно се приближи до масата. Едва сдържаше радостта си, на такъв подарък не беше се надявал, дори не смееше и да мечтае, и изведнъж този датчик… Ротанов отвори дланта си. Да, предположенията му се потвърждаваха. Не се забелязваха никакви световоди. В устройството с размери на кибритена клечка беше вграден оптически интегратор, които превръщаше светлинния поток в система от електрически. Нещо подобно на миниатюрна телекамера. И това „нещо“ беше много важно. От него можеше да си направи извода, че колонията разполага със съвършено електронно оборудване и не само разполага, но и е в състояние да то произвежда, защото датчикът беше местно производство. Подобно тясно специализирано устройство не влизаше в нито един експедиционен комплекс, а късият експлоатационен срок на такива миниатюрни датчици подсказваше, че е направен тук, и то съвсем скоро. А от всичко това следваше, че отпада проблемът за поправката на неговата корабна електроника, и всичко изведнъж стана съвсем просто, почти банално. Все някак щеше да се споразумее с тези хора. „Интересно диктатура ли имат тук? Или може би робовладелско общество? — весело си помисли Ротанов. — Не вярвам в това въпреки теоретическите проучвания на Горюнов. Хората от двадесет и трети век не биха могли да стигнат дотам, но дори и да предположим най-лошото, във всяко човешко общество винаги съществуват противодействуващите течения, сблъсък на интересите. Стига да потърся, веднага ще намеря онези, които ще ми помогнат. Щом сега знам най-важното, принципната възможност за такава помощ, няма защо да се безпокоя. Разполагам с достатъчно време. От шестте месеца, за които говореше Олег, са минали едва три дни.“