— Инженер Келер. Ръководител на бойните групи.
Настъпи пауза. Инженерът явно очакваше гостът да се представи по всички правила, но Ротанов само се усмихна. Той мразеше официалностите и още от Арктур разбра, че когато са много, особено в началото на запознанството с местните ръководители това не обещава нищо добро.
— Ротанов. Пилот на кораб И-2.
— Осведомени сме за вашето кацане. Сам ли бяхте?
— Да.
Настъпи нова пауза.
— В такъв случай вие вероятно не сте само пилот?
— Ако това е толкова важно за вас, аз съм и инспектор в Главното управление на извънземните поселения.
— С него трябваше да започнете. Може ли да видя документите ви?
— С тях ли ще започнем?
— Разберете ме правилно. Макар че… Това ви се вижда странно. Тази планета ни поднася прекалено много скъпо струващи изненади, а по някога и неприятни загадки. С една дума, бих искал да знам с кого си имам работа, преди да започнем разговора.
— Знаете ли, тук съм новак и имам повече основания да се опасявам от изненади след всичко, което видях в града. И въпреки това и през ум не ми е минавало да ви подозирам, че не сте истински човек. Според мен не е толкова трудно да се открие фалшификацията, ако предварително се знае в какво се състои. Тъй че да играем с открити карти. Не бива да се преструвате, че ме вземате за някой друг, за синглит например.
— Прав сте, но има едно обстоятелство, което ме кара да бъда нащрек.
— Какво е то?
— Работата е там, че още нито един човек не е успял нощем да мине през гората. Нас чисто и просто ни натикаха в дупката. — И за да увери Ротанов, че е прав, той обгърна с ръка тясното помещение. — А вие свободно се разхождате през нощта из гората малко преди да настъпи сезонът на мъглите. Като изхождам от нашия опит, вие не би трябвало да бъдете между живите. Сега разбирате ли ме?
— Да… Нима през тези години не е имало нито един случай на имунитет? Никой ли не можа да се справи с нападенията на тези… Между другото как ги наричате?
В отговор на първия му въпрос инженерът по клати отрицателно глава.
— Тези същества, макар и да не сме сигурни, че са живи съществата, накратко казано, тези образования тук ги наричат люсове. Но вие не ми отговорихте…
— Трудно ми е да ви отговоря, защото самият аз не зная какво стана. Нападение имаше, но то беше безрезултатно. Тъй като нямаше нито зъби, нито нокти.
— Зъби! Ех, ако имаха зъби… Но нищо. Дайте си документите.
Ротанов му подаде малък пластмасов квадрат със сложна система от вдълбани върху него знаци. Инженерът го повъртя в ръцете си и се намръщи.
— Това ли е всичко?
— Ах, да, извинявайте… Забравих, че отдавна нямате връзка със Земята. Това е личната ми карта, трябва да я поставите във вашия компютър с идентификационна приставка. Фалшификацията е изключена.
Инженерът се усмихна накриво.
— Наистина, толкова е просто. Само че тук нямаме подходящ компютър. Може би вие носите?
На Ротанов не му хареса иронията в гласа му. Изобщо разговорът не вървеше, през цялото време се въртеше около второстепенни детайли. Но той не можеше повече да действува слепешката, трябваше да разбере какво е станало на планетата. Омръзнаха му и загадките, твърде много му се събраха за един ден.
— Имам и други документи — сухо започна той и подаде на инженера лист от синтетична материя с проблясващи старинни букви и печат от Всемирния съвет. — Специално за такива случаи.
Инженерът дълго го разглежда, Ротанов чакаше търпеливо. Най-сетне той остави документа и сега гледаше замислено, сякаш през Ротанов. Като че ли съвсем беше забравил за него.
— Къде бяхте досега?
Този въпрос вече чу днес от Филин и нямаше намерение да отговаря втори път. Реши, че е дошло време той да зададе няколко въпроса.
— Какво се е случило на планетата?
Инженерът май не го чу.
— През всичките тези години… Двеста… Нито един кораб, нито едно съобщение и изведнъж пращат тук инспектор… Не намирате ли, че е странно?
— Не. Щом стана възможно, Земята веднага изпрати кораб. Макар да се смяташе, че колонията е загинала, че тя просто не съществува. И аз ви моля най-после да отговорите на моите въпроси. Кога за първи път срещнахте люсовете? Как започна всичко и защо? Откъде се появиха синглитите и какво представляват те?
— Твърде много въпроси и все сложни… Ще се помъча да ви отговоря, макар и да се съмнявам, че ще разберете правилно всичко. За да можете както трябва да оцените нещата или обективно да съдите за тях, е трябвало да се родите тук, на тази планета. Но аз въпреки всичко ще се опитам да ви обясня…