— И тъй — рече Ротанов, като разтриваше удареното си рамо, — искам да знам какво е това.
— Видяхте ли го?
— Да.
— Това е яйце.
— Тъй си и мислех. За какво им е на синглитите?
— На Земята има такъв вид комари, струва ми се, че се казваха анофелес. Чел съм за тях в учебника по биология. Та този анофелес, преди да снесе яйцето си, на всяка цена трябва да се напие с човешка кръв.
— Искате да кажете, че люсът, преди да… Не, не е възможно! По-рано тук не е имало нито хора, нито бозайници. Не може да се появи този цикъл на развитие. Той предполага сложна симбиоза, комплекс от организми, а на тази планета ние сме пришълци и не бихме могли да влезем в еволюционната редица на една такава сложна симбиоза.
Инженерът вдигна рамене.
— Не знаем какво е било тук преди. И после това са само мои предположения. Доколкото си спомням, искахте да ги чуете…
— Трябва да разгледам мястото.
— Няма да видите нищо интересно. — Както и преди, инженерът избягваше да го гледа и това окончателно затвърди решението му.
— Все пак ще погледна.
— Щом толкова настоявате…
Придружен от двама души, Ротанов се изкачи на хълма, от който стреляха по тях. Както предполагаше, оттук се виждаше като на длан мястото, където бе разположен отрядът. Ясно се открояваше обгореният черен кръг, зад който доскоро бяха залегнали хората.
— Можете ли оттук да улучите центъра на кръга? — попита той придружителите си. По-високият, с протрито кожено яке, по което бяха увесени някакви шишенца и кутийки, с две раници на гърба, погледна Ротанов, хитро присвил очи.
— Това може да направи всяко хлапе, без да е хващало лъчева пушка в ръце.
— Толкова ли лошо стрелят синглитите?
— Ако стреляха лошо, половината от нас нямаше да загинат от случайни попадения.
— А каква е причината?
— Те нямат изгода да ни убиват. Не са останали чак толкова много хора, всеки един от нас се цени като злато. Нужни сме им живи.
— Мислите, че действуват заедно с люсовете?
— Та те са едно цяло. Сега ни нападнаха само за да ни задържат. Нали можехме да попречим… — Той посочи съседния хълм.
Ротанов не искаше да влиза в спор. Той чувствуваше, че предположенията на инженера са погрешни, макар и да изглеждаше, че новите факти потвърждават неговите изводи.
Анофелесът, за който спомена инженерът, преди да се превърне в комар, преминава през няколко стадия. От яйцата се излюпва не комар, а нещо друго… някаква личинка. Ами ако синглитите?… Не, каза си той. Рано е да се правят заключения. Сега ще събира факти, колкото се може повече факти и никакви предубедени мнения… Нещо в него се съпротивляваше на простите и очевидни изводи и то бе свързано с града и с онази жена. Твърде много беше човешкото в нея, за да бъде само разновидност на това чуждо, сякаш появило се от кошмарите същество.