— Да.
— Или мъртъв.
— Да — кимна Норман. Всичко изглеждаше толкова нереално. Намираше се на хиляда фута под повърхността на океана и замисляше убийството на друго човешко същество. Какво ли още щеше да му поднесе съдбата? Ала друг изход просто нямаше.
— Мразя мисълта, че трябва да го убия — рече Бет.
— Аз също.
— Искам да кажа, дори не знам откъде се започва.
— Може би няма да се наложи да го убием — предположи Норман.
— Докато той не започне пръв — добави Бет. После поклати глава. — О, по дяволите, Норман, кого лъжем? Тази черупка няма да издържи повторна атака. Трябва да го убием. Не смея дори да си го помисля.
— Аз също — съгласи се Норман.
— Можем да използваме един от харпуните с експлозивни глави. Ще се постараем да прилича на нещастен случай. А после остава само да чакаме, докато дойдат военните и ни измъкнат от тук.
— Не искам да го правим.
— И аз — рече Бет. — Но какво ни остава?
— Не е необходимо да го убиваме — разсъждаваше Норман. — Достатъчно ще е, да бъде в безсъзнание — той стана, отвори аптечката и започна да разглежда подредените вътре лекарства.
— Мислиш ли, че там ще намериш нещо подходящо? — попита Бет.
— Може би. Някакъв анестетик. Не зная.
— Ще свърши ли работа?
— Всичко, което може да предизвика безсъзнание, ще ни свърши работа. Така поне смятам.
— Дано да си прав, — отвърна Бет, — защото ако започне да сънува и от съня му се появят разни чудовища, с нас е свършено.
— Няма опасност. Анестезията води до дълбоко безсъзнателно състояние, което се характеризира с липса на съновидения — Норман продължаваше да чете етикетите на различните медикаменти. — Знаеш ли за какво служат тези лекарства?
— Не, — поклати глава Бет, — но в компютъра има подробно описание. Прочети ми имената и аз ще ги намеря в справочника.
— Дифенил парален.
Бет натисна няколко клавиша и прегледа появилия се на екрана текст.
— Това е… като че ли… против изгаряне.
— Ефедрин хидрохлорид.
— Това пък… — тя плъзна пръст по екрана, — май е за морска болест.
— Валдомет.
— За язва.
— Синтаг.
— Синтетичен аналог на опиума. Бързодействащ.
— Предизвиква ли безсъзнателно състояние? — попита Норман.
— Не, ако се съди по описанието. Пък и продължителността на действие е само няколко минути.
— Таразин.
— Транквилизатор. Води до сънливост.
— Добре — той остави шишето встрани.
— Има и халюцинаторен ефект.
— Не ни трябва — Норман пъхна обратно шишето. Само това им липсваше. — Риордан?
— Антихистаминов препарат. При ухапвания.
— Оксаламин?
— Антибиотик.
— Хлорамфеникол?
— Също антибиотик.
— По дяволите — почти не оставаха лекарства. Парасолутрин?
— Сопорифично средство.
— Какво означава това?
— Приспивателно…
— Нещо като хапче за сън?
— Не съвсем, тук пише, че може да се използва в комбинация с парацин трихлорид за обща анестезия.
— Парацин трихлорид… да… има го.
Бет продължи да чете от екрана.
— Двадесет милилитра парасолутрин, примесени с шест милилитра парацин и приложени вътремускулно предизвикват състояние на дълбок сън, подходящо за хирургични процедури… не са наблюдавани нежелани въздействия върху циркулаторната система… събуждането обикновено е трудно… REM11-активността е подтисната…
— Колко време продължава ефектът?
— Три до шест часа.
— И с каква скорост настъпва действието?
Тя сбърчи вежди.
— Не пише. След като бъде постигната необходимата дълбочина на анестезия, възможно е извършването дори на средни по тежест хирургически манипулации… не, не пише с каква скорост настъпва.
— Проклятие — рече Норман.
— Вероятно уводът е бърз — предположи Бет.
— Ами ако не е? Ако са необходими двадесетина минути? Ще можем ли да се преборим с него? И с това, което създава?
Тя поклати глава.
— Само това е информацията.
Накрая се спряха на смес от парасолутрин, парацин, дулцинеа и синтаг — опиатът. Норман напълни една по-голяма спринцовка с разтвор от ампулите. Получи се конска доза.
— Дали няма да го убие? — попита Бет.
— Не зная. Имаме ли друг избор?
— Не — поклати глава Бет. — Трябва да го направим. Досега поставяла ли си инжекция?
— Никога — отвърна Норман. — А ти?
— Само на опитни животни.
— Къде да я забия?
— В рамото — посъветва го Бет. — Докато спи.
Норман вдигна спринцовката към светлината и пръсна няколко капки от сместа.
— Готов съм — заяви той.
— Най-добре и аз да дойда с теб — предложи Бет. — Ако се наложи, ще го държа.
— Не — отвърна Норман. — Ако не спи и види, че влизаме двамата, това ще събуди подозренията му. Той знае, че ти не спиш с нас на койките.
11
REM — Rapid eye movement — движение на очите по време на сън и съновидение — бел. прев.