— Съжалявам, Норман. Не е по моята специалност.
Странно, мислеше си Норман, било е време, когато всеки уважаващ себе си образован човек е познавал добре митологията. Митовете тогава са представлявали нещо като общо познание на човечеството и са служели за карта на общочовешкото съзнание.
А ето, че сега, образовани хора, от типа на Бет, нямат и най-малка представа от митове. Сякаш хората са решили, че вече не се нуждаят от тази карта на общочовешкото съзнание. Сякаш тази карта се е променила до неузнаваемост. Наистина ли се е променила? Той потрепери.
— Все още ли ти е студено, Норман?
— Да. Но най-лошо от от всичко е главоболието.
— Загубил си много течности. Ще потърся нещо за пиене — тя се отправи към аптечката на стената.
— Знаеш ли, — продължаваше Бет, — това, което направи, беше страшно. Да скочиш, дори без водолазен костюм. Водата отвън е само няколко градуса над нулата. Много смела постъпка. Глупава, но смела — тя се усмихна. — Ти ми спаси живота, Норман.
— Нямах време да мисля — отвърна Норман. — Просто го направих.
И Норман й разказа, че когато я съгледал навън, с надвисналия над нея облак от тиня, почувствал в него да се надига някакъв детински ужас, нещо потънало и отдавна забравено.
— И знаеш ли какво беше то? — рече той. — Спомних си за циклона в „Магьосникът от Оз“. Като бях малък, този циклон ми беше изкарал акъла. Страхувах се, че и сега ще се повтори.
А може би, мислеше си Норман, това са нашите нови митове. Дороти, Тото, Лошата магьосница13, капитан Немо и неговият гигантски калмар…
— Е, както и да е, — махна с ръка Бет, — важното е, че ми спаси живота. Благодаря ти.
— Винаги съм насреща — ухили се Норман. — Само, не го прави отново.
— Няма, обещавам.
Тя му поднесе мъничка пластмасова чашка. Течността вътре бе гъста като сироп и сладка.
— Какво е това?
— Изотоничен глюкозен разтвор. Изпий го.
Норман отпи повторно, но течността бе неприятно сладникава. На монитора, в другия край на стаята продължаваха да светят буквите ЩЕ ТЕ УБИЯ СЕГА. Норман извърна очи към Хари, който продължаваше да лежи в безсъзнание, а системата, включена в ръката му капеше равномерно.
Хари беше прекарал в безсъзнание цялата случка.
Едва сега Норман започна да осъзнава този факт. Крайно време беше за някои изводи. Не му се искаше, но нямаше как.
— Бет, — заговори той, — защо според теб, се случи всичко това?
— Всичко кое?
— Ами посланията на екрана и така нататък. Атаката на поредното творение.
Бет го погледна с познатия, равнодушен израз.
— А ти как смяташ, Норман?
— Че не е Хари.
— Не. Не е.
— Тогава, каква е причината? — настояваше Норман. Той се изправи и придърпа нагоре одеялото. Лекичко сви нараненото си коляно и се намръщи от болка. Все пак, можеше да го движи. Норман закуцука към илюминатора и надзърна навън. В далечината се виждаше веригата от блестящи червени светлини на детонаторите, поставени от Бет. Така и не можа да разбере, защо го беше направила. От известно време Бет се държеше наистина странно. Норман сведе очи към основата на станцията.
И тук, под самия илюминатор, също блестяха червени светлини. Тя беше поставила детонатори и в експлозивите около станцията.
— Бет, какво си направила?
— Какво?
— Свързала си експлозивите около ДС-8.
— Да, Норман — рече тя. Стоеше неподвижно и го разглеждаше напълно спокойно.
— Бет, обеща да не го правиш.
— Зная. Трябваше.
— С какво са свързани? Къде е копчето, Бет?
— Няма копче. Снабдени са с автоматични вибраторни сензори.
— Искаш да кажеш, че ще се взривят автоматично?
— Да, Норман.
— Бет, това е лудост. Някой продължава да ни изпраща творения. Кой го прави, Бет?
Тя се усмихна мързеливо, по котешки, сякаш се наслаждаваше на тайната.
— Наистина ли не знаеш?
Знаеше, разбира се. И от тази мисъл потрепери.
— Ти създаваш творенията, Бет.
— Не, Норман — отвърна уверено тя. — Не го правя аз. Ти го правиш.
6 ЧАСА И 40 МИНУТИ
Спомняше си, преди много години, съвсем в началото на неговата кариера, Норман беше изпратен на работа в щатската болница в Борего. Трябваше да установи наличните подобрения в състоянието на някакъв пациент. Касаеше се за около тридесет годишен мъж, много приятен и образован. Двамата с Норман си поговориха за най-различни неща — хидравличната трансмисия при олдсмобила, къде са най-хубавите плажове за сърфинг, обсъдиха претенденската кампания на Едлай Стивънсън, дори си побъбриха за теорията на Фройд. Събеседникът му беше много очарователен, макар че пушеше непрестанно и очевидно беше леко напрегнат. На тръгване, Норман го запита защо е изпратен в болница.