Ашраф прокара ръка през лицето си, пръстите му трепереха. Адел хвърли поглед към жена си и й направи знак да напусне стаята. Тя излезе, дългите поли на робата й прошумоляха след нея. Ашраф отпи от ментовия си чай.
— Там бяха всичките, осем-девет на брой, застанали върху нещо като сцена. Всички бяха като старите богове с глави на животни. Виждал съм ги в книгите на Джовани, които държеше в кабинета си. Спомних си името на Хор, защото исках да приличам на него. Само че Изабела беше там полугола и носеше в ръка едно сребърно блюдо с някакъв къс месо върху него. Искаше ми се да я извикам, но нещо ме възпря. Знаех, че в момента се извършва нещо нередно, но ужасно се страхувах. На сцената стоеше огромна везна и Изабела постави в едното й блюдо това, което носеше в ръцете си. Всички стояха и наблюдаваха мълчаливо. Приличаха на статуи с маските върху лицата си. Разпознах Джовани, но лицата на останалите бяха скрити. И тогава…
Лицето му стана съвсем безизразно при последвалия спомен.
— Какво стана тогава? — подканих го аз.
— Чу се ужасен писък. Появи се самото зло и силуетът му се очерта върху стената.
Нямаше нужда да задавам повече въпроси, а и не исках. Бях виждал този силует със собствените си очи, както в катакомбите, така и в края на стрелката на астрариума, която сочеше датата на смъртта ми. Опитах се да прикрия побилите ме тръпки и протегнах ръка, за да му благодаря. Неговата ръка също трепереше, но той здраво стисна моята, сякаш за да си даде кураж. Изправих се и си тръгнах. Тъкмо прекрачвах прага на вратата, когато Ашраф ме спря:
— Онзи млад египетски офицер, който трябваше да национализира фабриките за памук, беше убит от англичаните на следващия ден, на седми ноември. Може би магиите на Джовани имаха нещо общо с това, а може и да не беше така. Единственото, което знам, е, че те разбудиха злото и се опитаха да го използват в своя полза. Попитай за това суданеца.
— Кой суданец? — погледнах го съвсем объркан.
— Египтологът, приятелят на Джовани. По онова време беше все в къщата.
36
Уста, младият компаньон на Хермес, отвори вратата. Бутнах го и влязох вътре.
Холът беше празен, цветните възглавници бяха разхвърляни по пода, а наргилето все още димеше. Някъде от вътрешността на апартамента Хермес извика на компаньона си. Тръгнах по посока на гласа му.
В центъра на спалнята се намираше огромно ниско легло, покрито с мрежа против комари. През тънката мрежа забелязах, че Хермес лежи, свит на една страна, а лицето му върху възглавницата беше пожълтяло. Голият му гръб ми изглеждаше странно женствен. Влязох в стаята, изпълнена с натрапчивия мирис на одеколон. От грамофона се носеше гласът на Едит Пиаф, който веднага извика в мен асоциация с Париж и колкото и да е странно, с мириса на дъжд.
— Кой е? — попита Хермес.
Надигнах леко мрежата против комари и отговорих:
— Оливър Уорнок.
Хермес се стресна и побърза да се покрие с копринения си халат, на който, колкото и да бе странно, беше щамповано мечето Падингтън13. Посребрената коса на египтолога висеше на кичури чак до гърба му, а кожата му блестеше от крема, нанесен върху нея.
— Болен ли си? — попитах аз.
— Просто съм изморен, скъпи приятелю, нищо повече. Трябваше да присъствам на нощно бдение по повод смъртта на един мой близък, а вече съм прекалено стар за такива неща. Моля те, обърни се и не ме гледай — добави той и понечи да стане от леглото.
Покорно извърнах глава, макар да се изненадах, че Хермес е толкова срамежлив.
— След лекцията отидох в катакомбите в Ком ел-Шугафа, по-скоро бях отведен там.
Опитах се с крайчеца на окото си да разгадая изражението на Хермес. Държеше се съвсем непринудено и при това мисля, че не се опитваше да ме заблуди.
— Те са твърде съвременни и не отговарят на археологическите ми интереси.
Изправи се, увит в халата си, и мушна крака в кожените си пантофи. Очите му бяха очертани с черен грим, а върху сбръчканата кожа на бузите му се виждаха две петна от руж.
— Всичко, сътворено след първи век от новата ера, е имитация на произведенията от по-ранните епохи.
— Съвременни или не — продължих аз, леко обезпокоен от очевидното му безразличие, — станах свидетел на възстановка на ритуала по претеглянето на сърцето. Дори бях принуден със сила да участвам в него, бях дрогиран и подложен на унижения. Ти случайно да беше сред присъстващите? — попитах и го погледнах право в очите.