10
Развълнуваният глас на Бари звучеше като че ли идва от много далеч, все едно се опитваше да ми говори през стъклена стена.
— Оливър, приятелю, това нещо е направо удивително. Определено е астрариум, но през живота си не съм виждал толкова прецизно изработен механизъм.
— Какво искаш да кажеш? Нали е само един древен артефакт.
— Точно това е най-странното. Не е направен от бронз, а от някаква друга сплав и вероятно затова се е запазил толкова добре. Има необичайни магнитни свойства — в центъра му има подобно на зъбчато колело устройство, за което са прикрепени два магнита. По всичко изглежда, че те се въртят. Абсолютно откачена работа. Чуй сега най-интересното. Когато видях първите резултати от въглеродния анализ на дървената рамка, реших, че съм се побъркал. Проверих пет пъти и резултатът винаги бе един и същ.
— И какъв е той?
— Този астрариум не е от времето на Птолемеите, приятелю, много по-стар е, от епохата на фараоните е. Открих на него два картуша8 — единият е на Накхтореб, по-известен като Нектанебо II. Това означава, че е от времето на Тринайсетата династия, което е направо невероятно! Но още по-невероятното е, че вторият картуш е на Рамзес III. Знаеш ли кога е живял той, Оливър?
— Имам някаква представа — отговорих дрезгаво.
Беше ми трудно да говоря, чувствах се едновременно развълнуван и уплашен от откритието.
— Става въпрос за Дванайсетата династия, Оливър! — изкрещя Бари в слушалката. — Това означава 1160 година преди Христа, времето на Моисей!
Гърлото ми беше пресъхнало, а сърцето ми блъскаше като лудо. Ако астрариумът беше от времето на Дванайсетата династия, това означаваше, че е на повече от две хиляди години. Няма начин фараоните да са разполагали с такава технология. Ако Бари го беше датирал вярно, то трябваше изцяло да преосмислим познанията си по история, представата си за началото на човешката цивилизация и разбиранията си за древния Египет. Това също така означаваше, че астрариумът наистина беше безценен.
— Това е невъзможно. Сигурно си сбъркал някъде — опитвах се да говоря спокойно.
— Приятелю, аз никога не бъркам.
— Добре. Ще дойда при теб веднага щом мога. Междувременно искам да си мълчиш. Чуй ме добре, Бари. Не казвай на никого нито дума.
Бях толкова развълнуван, че седнах отново на земята, опитвайки се да се преборя с внезапно обхваналия ме световъртеж. В съзнанието ми изплува образът на Фахир, след това на Амилия. Хермес. Лицето на Изабела. Помислих си колко развълнувана щеше да бъде, ако можеше да присъства на всичко това.
— Това е откритието на века, Оливър.
— Само ми обещай засега да си мълчиш. Не искам да се озовем в затвора за кражба на антика. Ще дойда при теб след няколко дни. И, Бари, за бога, моля те, пази се.
Връзката прекъсна, преди той да успее да ми отговори. Хвърлих поглед през рамо. С облекчение видях, че Андерсън спи дълбоко на хавлията си, а жената, която переше, си беше отишла.
Четири дена по-късно пристигнах в Александрия със самолет. Взех такси от летището и се отправих директно към апартамента на Бари на „Корниш“. Кооперацията, в която живееше, беше построена в неокласически стил в началото на двайсети век. Някога е била разкошна, но сега упадъкът й беше видим. Бари живееше там от три години и беше наел апартамента от мадам Тибишрани, която беше сирийска християнка. Тази пищна вдовица беше около шейсетгодишна и живееше на първия етаж заедно с дъщеря си, която беше инвалид. Тя поддържаше апартамента на Бари по време на честите му и понякога странни отсъствия, а освен това прилежно събираше пощата му. Обожаваше австралиеца и не даваше косъм да падне от главата му. Едновременно с това беше изключително толерантна към многото хора (повечето от които от женски пол), които бяха отсядали при Бари през всичките тези години.
Апартаментът му се намираше на третия етаж и имаше голяма тераса, която обхващаше ъгъла на сградата. Таксито ме остави точно под него.
Слънцето вече залязваше — приличаше на огромно червено око, наблюдаващо морето, над което вече се появяваха тъмните нощни облаци. Прозвуча призивът за вечерна молитва, този самотен мелодичен вопъл винаги предизвикваше някакви първични емоции в душата ми. На близкия площад се издигаше величествената бяла джамия „Абу ел-Абас“ със своите две кубета и високото минаре, устремено нагоре към Бога.
8
Картуш — вертикален овал с хоризонтална линия под него, което показва, че името, изписано вътре, принадлежи на фараон. — Б.пр.