Саймън Грийн
Шадоус Фол
Героите на книгата
ЛЕНАРД АШ: завърнал се от света на мъртвите
РИЯ ФРЕЙЗИЪР: кмет на Шадоус Фол1, политик
РИЧАРД ЕРИКСОН: шериф на Шадоус Фол; дипломатичността не му е присъща
СУЗАН ДЮБОА: приятел в нужда
ДЖЕЙМС ХАРТ: завърнал се в Шадоус Фол след двадесет и пет годишно отсъствие
ДОКТОР НАТАНИЕЛ МИРИН: търси отговори за живота и смъртта
ШОН МОРИСЪН: в предишни времена велик рокаджия
ЛЕСТЪР ГОЛД: Тайнственият отмъстител2
МАДЕЛИН КРЕШ: пънкарка с татуировка „МРАЗЯ“ по кокалчетата на двете ръце
ВРЕМЕТО3: достолепен старец, символ на сезоните и на годините. Безсмъртен в известен смисъл
ОТЕЦ ИГНАТИЙ КАЛАХАН: изключително набожен човек
ДЕРЕК И КЛАЙВ МАНДЕРВИЛ: служители на гробището, гробари
БРУИН БЕЪР4: любимият герой и приятел на всяко дете
СИЙ ГОУТ5: приятел на Бруин, ничий любим герой
ОБЕРОН: крал на елфите и феите
ТИТАНИЯ: кралица на елфите и феите
ПЪК6: единственият несъвършен елф
ПОЛИ КЪЗИНС: не е с всичкия си
УИЛЯМ РОЙС: върховен главнокомандващ на Воините на Кръста
ПИТЪР КОЛДЪР: воин, видял светлината
ДЖАК ФЕЧ: плашило
Съществува град, където мечтите отиват, за да умрат. Място, където кошмарите свършват, а надеждата намира покой. Където всички истории стигат до своя край, всички дирения приключват и всяка изгубена душа най-после намира пътя си към дома. Винаги е имало такива места, разпръснати навсякъде из тъмните кътчета на света, но с годините, с напредъка на науката и залеза на вълшебствата, много чудеса напуснаха света, а потайните кътчета станаха рядкост. Сега съществува единствено малкото градче Шадоус Фол, закътано Бог знае къде и незабелязано от днешния свят. Малко пътища водят натам, а още по-малко водят навън. Няма да намерите Шадоус Фол на никоя карта, но той е там и ви очаква в случай, че ви е много необходим.
В него може да откриете всевъзможни неща. Има врати, които могат да ви отведат навсякъде — към земи, които вече не съществуват, и светове, които някой ден могат да се появят. Странни хора и още по-странни създания бродят из ширналите се улици редом с всички онези, които някога сте познавали или пък сте се надявали никога повече да не се наложи да срещнете. В това отдалечено градче майки и бащи могат да намерят изгубените си деца, а порасналите деца могат отново да открият своите родители, да поправят стореното от грубите думи и гневно мълчание, да излекуват старите незабравени рани. В Шадоус Фол може да намерите възмездие или да получите прошка, да откриете стари приятели или врагове от детството, любов и надежда или пък втори шанс. Такова място е то.
Но най-вече е градче, където хората отиват, за да умрат. Хора и други твари. Шадоус Фол е гробище за свръхестественото, където хора, създания, идеи и истории отиват да умрат, щом никой вече не вярва в тях. Онова, в което вярват достатъчно силно, има някакво присъствие, някакъв живот, който продължава дори когато вярата вече си е отишла. За такива неща няма място в реалния свят. Затова те тръгват, минават сред сенките на града и по задните улички, които никой вече не използва, докато най-после пристигнат в Шадоус Фол. Там пристъпват през Вратата към вечността и светът завинаги забравя за тях. Или пък могат да си останат в Шадоус Фол, да станат реални, да остареят и да умрат от естествена смърт.
Поне такава е идеята. Реалността, както обикновено, е много по-сложна.
1.
Карнавал
Отново е времето на Карнавала в Шадоус Фол. Време за празненства, пирове, паради и панаири, вълшебници, костюми и чудеса. В края на града по целия Лампкин Хил се бяха появили палатки и сергии — сякаш по чудо изникнали за една нощ като гъби, от които те спохождат неспокойни сънища, щом ги изядеш. Свиреха оркестри, двойки танцуваха, децата тичаха и крещяха сред веселите тълпи, толкова преизпълнени с щастие и възбуда, че им се струваше, че всеки миг ще експлодират и ще обсипят всички хора с див възторг и жизнерадост.
Беше ранна вечер в средата на ноември, сумрачното небе бе достатъчно притъмняло, за да се откроят светещите хартиени фенери и припламващите от време на време фойерверки. Свеж ветрец развяваше знамена, флагчета и дамски рокли, разнасяше мирис на барбекю и печени кестени из прохладния нощен въздух, в който се долавяше острия мраз на приближаващата зима. Различни мелодии се подемаха и замираха, никога в дисхармония, неизменно в съзвучие.
1
2
3
4