Беше дошла навреме, но все още не го бе забелязала сред тълпата. Надяваше се да не е от хората, които нарочно закъсняват, за да може срещата им теоретично да е по-желана. Не бе сигурна, че смелостта ще ѝ стигне задълго, със или без питие. Сърцето ѝ едва не изхвърчаше от гърдите. Сузан Дюбоа трябваше да е някъде тук за морална подкрепа, но от нея също нямаше и следа наоколо. Поли се огледа, като здраво владееше емоциите си. Погледът ѝ се спря на група представители на бийт генерацията48. Седяха около една маса, всички облечени в тежки палта с качулки и с тъмни очила, въпреки мрака. Бяха се скупчили заедно, сякаш за утеха, опитваха се да изглеждат спокойни и размахваха книжки с разпечатана лично от тях поезия. Никой не им обръщаше никакво внимание и вероятно по тази причина изглеждаха толкова раздразнени. На съседната маса седеше групичка малко повехнали хипита с огромни, замечтани очи, дълги коси и флауър пауър49. Пещерата определено бе в стил шейсетте тази вечер, макар че можеше да се види и доста голямо разнообразие от други времена и моди.
И тогава Джеймс Харт внезапно застана пред нея, появявайки се в миг сред тълпата. Усмихна ѝ се ведро, тя на него — също, но изведнъж се почувства толкова изнервена, че буквално се разтрепери като лист. Ръкуваха се доста официално и Поли осъзна, че и той е изнервен колкото нея и това я накара да се почувства доста по-добре.
— Хубаво местенце избра — каза той като се наведе напред и повиши глас, за да го чуе сред врявата. — Почти си изпила питието си. Искаш ли още едно?
— Бренди от праскова и лимонада — отвърна Поли машинално.
Пресуши чашата и му я подаде и той се шмугна през тълпата до бара с лекота. Привлече вниманието на бармана и поръча питие за нея и за себе си. Поли бе впечатлена. Тя никога не успяваше толкова лесно да накара бармана да ѝ обърне внимание, освен ако барът не бе празен и тя е почти залепнала за него. Всъщност не желаеше второ питие толкова скоро, но не искаше да откаже на Джеймс и да изглежда задръстена. Разтърси ядосано глава. Доста дълго бе живяла сама, социалните ѝ умения бяха атрофирали от продължителна неупотреба. Вечерта щеше да е катастрофа, чувстваше го. Паниката я обзе мълниеносно и тя едва успя да остане на мястото си и да не избяга с писъци от клуба. Положи огромно усилие. Джеймс не би допуснал вечерта да се провали. Не знаеше защо, но имаше доверие в него.
Той плати питиетата набързо и погледна към нея. Тя гледаше към дансинга, очевидно потънала в собствените си мисли. Забеляза, че бе малко нервна, когато се срещнаха, но се бе поуспокоила вече. Със сигурност ѝ бе трудно след толкова дълго време в принудителна изолация. Трябва само да прояви изключително разбиране и според силите си да направи нещата колкото може по-лесни за нея. В крайна сметка, тя не може да е нервна колкото него самия. Никога не се бе чувствал добре на първа среща. Всъщност бе дошъл тук преди половин час, за да поразгледа. Както винаги, не се чувстваше удобно на непознато място, ако не пообиколеше наоколо. Имаше нужда да разбере какъв е барът и къде са тоалетните. Такива неща.
Радваше се, че вижда Поли отново. Тя изглеждаше страхотно. Облеклото ѝ бе малко крайно, но беше виждал и по-зле облечени. Със сигурност изглеждаше по-млада и по-спокойна сега, когато бе навън и далеч от влиянието на къщата. Харт си даваше сметка, че е облечен в същите дрехи, с които бе пътувал цяла седмица. Бе тръгнал да търси Шадоус Фол доста импулсивно. Не си бе направил труда да приготви куфар, просто нахвърля разни неща в една малка чанта. Колкото повече се замисляше за това, толкова по-малко импулсивно му се струваше заминаването, по-скоро отговор на някакви вътрешни инструкции, сякаш Шадоус Фол командваше живота му още тогава. По-рано това не го безпокоеше, но сега му се искаше да бе имал повече време да си вземе някои прилични дрехи. Искаше да изглежда възможно най-добре заради Поли. Тя заслужаваше най-доброто, което можеше да ѝ предложи. Даде си сметка, че от известно време стои с питиетата в ръка и побърза да отиде при нея и да ѝ даде брендито от праскови с лимонада. Трепна мислено. Не проумяваше как тя може да пие това нещо. Стояха заедно, усмихнати един на друг над чашите, и двамата неуверени какво да направят или да кажат.
48