Погледна набързо неподвижните свещеници и бавно навлезе в лагера. Имаше още двайсет фургона, паркирани в прави редици, претъпкани до пръсване с техника за наблюдение, компютри и потънали в усърдна работа хора. Не се съмняваше, че съдбата на Мартин Кейси се знаеше от всичките му подчинени и те се стараеха да изглеждат изключително заети и компетентни в случай, че той реши да се отбие при тях. Ройс изсумтя презрително. Крайно време бе да им напомни кой командва тук. Трябваше да убие Кейси още преди месеци, когато за пръв път прояви признаци за амбиции, но той бе добър заместник, въпреки всичките си грешки — а такъв трудно можеше да се намери. Нямаше ни най-малка представа с кого ще го замени. Но това можеше да почака.
Продължи да върви сред безкрайните редици от палатки, които се открояваха смътно в мрака. В тях войниците му открадваха няколко часа сън преди заповедите му да стигнат до тях и да ги изпратят отново в битка. Навън нямаше никого, с изключение на няколко поста в периметъра около лагера, които да следят наблюдателните уреди, но не му се ходеше толкова далеч. Чувстваше се малко разочарован. Щеше да му хареса да се поразходи сред хората си, да им вдъхне спокойствие и увереност с няколко добре подбрани думи и силата на собствената си личност. Продължавайте да се сражавате, защото Бог е с вас. Не взимайте пленници, пратете демоните в Ада, откъдето са дошли. Нещо подобно… Малко от крал Хари59 нощем.
Но нямаше с кого да сподели нощта. Беше сам. Както винаги, без значение с колко души се обграждаше. Имаше безброй последователи, мнозина от тях с готовност щяха да дадат живота си за него, но нито един приятел, с когото да поговори, като човек с човек. Имаше власт, но нямаше пред кого да се похвали с нея. Сви рамене и се отправи обратно към фургона си. Животът му принадлежеше на Бог и щеше да извърви предопределения му път. Щеше да изведе Воините към победата над дяволските изчадия в Шадоус Фол и може би тогава, когато всичко свърши и злото бъде победено, той ще може да приближи до Вратата към вечността и да зададе няколко прости въпроса.
По време на отсъствието му от офиса във фургона бяха пристигнали още доклади и бяха затрупали бюрото му. Ройс седна и ги запрелиства с безразличие. Знаеше предварително какво имат да му съобщят. Хората му сееха смърт и разруха из Шадоус Фол, но не беше достатъчно, за да унищожат духа на града. Първата вълна на нашествениците бе спряна при сблъсъка с нечовешката мощ на елфите. Намръщи се. Или свещениците магове щяха да му осигурят средството, необходимо, за да ги победи, или той и Воините можеха да си стягат багажа и да си отиват у дома. Усмихна се леко. Елфите бяха толкова арогантни със своята сила, толкова уверени в своята тактика, но неговите свещеници щяха да им дадат урок, който да запомнят през малкото време, което им остава от живота. Противоестествени създания. Той ще им даде да се разберат. На всички тях.
Навън свещениците магове седяха неподвижни и празни, умовете им бяха другаде. Силата им растеше, събираше се като буреносни облаци и те я изпратиха да се развихри над града. Децата се събуждаха с плач в нощта и нищо не можеше да ги успокои. Кучетата лаеха, котките мяучеха, а всички онези, които имаха поне мъничко усет за магията, гледаха напрегнато към небето и не знаеха защо. Само елфите не реагираха, защото свещениците магове се бяха скрили от тях. Затова когато накрая се нахвърлиха върху им като вълци над нищо неподозиращи овце, елфите бяха напълно неподготвени. Магията на свещениците се стовари като чук и в този миг те наложиха волята си над елфите — уловиха ги в капан и те не можеха да се преобразяват, остана им една-единствена форма с всичките ѝ недостатъци и уязвимост. Все така разполагаха със съвършени оръжия, но не можеха да ги употребяват безнаказано. От този миг нататък елфите бяха уязвими. Можеха да умрат. Сред тях настъпи неистова паника, разнасяха се писъци, но свещениците оставаха глухи за тях. Вече планираха следващата си крачка. Имаха такава мощ и цял един град, върху който да я излеят…
Воините изскочиха от прикритието си и отново се нахвърлиха върху защитниците на града. Посъживили се след няколкочасовата почивка и водени от своята фанатична вяра, те нахлуха в тесните улички, а оръжието им изпълваше нощта с огън. Елфите се надигнаха да ги посрещнат, но нямаше достатъчно място да използват електронните си оръжия и сражението набързо бе сведено до ръкопашен бой, а сабите срещаха щикове. Защитниците на града наблюдаваха почти в транс как умират първите елфи, пищейки от ужас и болка и тогава мъже и жени се втурнаха навън от своите сигурни скривалища, за да ги подкрепят. Бляскавите създания имаха много приятели и почитатели в Шадоус Фол. В канавките течаха потоци кръв, скоро улиците бяха задръстени от сражаващи се, крещящи тълпи, които се мятаха напред-назад, когато първо едната, после другата страна имаше надмощие.