Видя, че някой се приближава към нея, и се опита да седне. Бе трудно да запази равновесие с ръце, закопчани с белезници отзад, и неволно простена от болка при това усилие. Един от войниците се надвеси над нея, сграбчи я здраво за косата и отметна главата ѝ назад, за да погледне новодошлия. Беше някакъв офицер. В средата на четирийсетте, набит, но не дебел, изправен като ръжен, остриган нула номер. Изражението му бе ледено, очите — безизразни. Само като го погледна Рия разбра, че е проницателен, интелигентен, хладнокръвен. Забеляза, че тя страда, но не изпита удоволствие от това, само установи, че така разпитът и ще бъде много по-лесен. Рия положи върховно усилие да проясни мозъка си. Този човек бе опасен. Той изслуша спокойно войника, който я държеше за косата, докато му разказваше за нападението и смъртта на Аш, за нейното залавяне. Офицерът се замисли за миг и после съсредоточи вниманието си върху Рия. Когато заговори, гласът му бе бавен и спокоен.
— През целия си живот, откакто пораснах, съм служил в армията. Виждал съм доста битки — навсякъде. Цапал съм си и ръцете понякога и никога не съм се отказвал от мисия, докато не я завърша. Виждал съм странни неща през това време и нито едно от тях не ме е стъписвало за повече от миг-два. Ала този ваш град ме изкарва извън търпение. От това, което видях, бих казал, че бъка от демони, вещици и неверници. Ти от кои си?
Рия преглътна с усилие. Искаше да е сигурна, че гласът и е ясен, спокоен и твърд, когато отговори.
— Аз съм Рия Фрейзиър, кмет на Шадоус Фол.
Устните ѝ се сцепиха като заговори и отново усети вкус на кръв в устата си. Някои от зъбите ѝ се бяха поразклатили, но можеше да се справи с това неудобство. Постара се да погледне офицера хладнокръвно.
— Аз представлявам този град и неговите жители. Има ли някой сред вашите хора с достатъчно здрав разум, за да мога да разговарям с него?
Войникът, който я държеше за косата я раздруса грубо. Сълзи бликнаха и потекоха по лицето ѝ — колкото от слабост, толкова и от болка. Офицерът изчака да се съвземе.
— Внимавайте как се държите — каза ѝ накрая. — Аз съм майор Уилямс, от армията на Воините на Кръста, говоря от името на Бог поради отсъствието на по-висшестоящ от мен офицер. Всички сме воини на Бога и всяка обида към нас е отправена към Него.
— Вие какво правите тук? — попита Рия решително.
Знаеше, че е важно да не изглежда уплашена пред този мъж. Той уважаваше силата.
— Защо тези хора изнасят книгите?
— Дойдохме, за да донесем словото и волята Божия в това греховно свърталище. Виновните ще бъдат наказани. Нечестивците също. Ще въдворим словото Божие тук. Колкото до книгите, пресяваме зърното от плявата. Махаме фантастиката. Фантазиите са нездравословни. Хората трябва да се научат да живеят в реалния свят. Освен това много от тези книги се занимават с магии, а словото Божие е ясно. Врачка да се не оставя жива61.
Също така унищожаваме книгите, които съдържат информация, за която обикновените хора не са готови. Познанието е опасно нещо и е по-добре да бъде предоставено на хора с необходимия опит да го разтълкуват както трябва. И накрая, премахваме всички онези, които по някакъв начин противоречат на Божието слово. Богохулството е забранено. Веднага, щом се справим с града, ще ги изгорим. Ще поседим край огъня, ще хапнем маршмелоус62, ще попеем някои песни. Обичам да гледам как хубаво горят такива книги. Това сплотява общността.
Той не повиши глас, а лицето му остана спокойно през цялото време, докато говореше. Нямаше смисъл да се спори с този човек. Рия можеше да разпознае фанатик, когато го види. Но трябваше да опита, градът зависеше от нея. Не можеше да изгуби тази си мисия, както загуби Аш. Внезапен прилив на скръб премина през нея и я завари неподготвена. Аш бе мъртъв. Едва бе успяла да си го върне и сега отново го нямаше.
„Не може да съм те загубила отново, Ленард. Не бих го понесла.“
Тя отпъди мисълта. Ще скърби за него по-късно, когато има време. Градът се нуждаеше от нея сега.
— Аз съм кмет на Шадоус Фол — повтори отново упорито тя. — Като представител на властта в града съм готова да преговарям по условията за капитулация.
— Условия? — повтори Уилямс, а устните му трепнаха в подобие на усмивка. — Не сте в позиция да диктувате условия. Градът ще се предаде или ще бъде унищожен. Вашите градски съветници също се опитаха да наложат условия. Сега са мъртви, екзекутирани в името Божие.
61
Втора книга Мойсеева — Изход, 22:18. Тълкуване на Библията, в резултат на което Инквизицията изгаря на клада десетки хиляди нарочени за „вещици“.
62
Много сладки желирани бонбони, които се топят в устата. Много популярни са и карамелизирани на огън по време на къмпинг или градинско парти.