Усмихна се на животните долу, реални и анимационни — невинните, които не знаеха нищо за случилото се, и все така смятаха дома ѝ за убежище. Накрая всички котки, кучета и птици идваха при нея, отбиваха се за няколко мига или оставаха за някой и друг ден преди да продължат по пътя си. Би било хубаво някое от тях да остане, но това никога не се случваше. Същото ставаше и с мъжете и жените, дошли при нея за любов и утеха или съпричастен разговор.
Погледна Шон Морисън до себе си — стройна, потънала в мрачни мисли фигура, с гъсти черни къдрици и напрегнатост, която всеки би сметнал за плашеща. Изглеждаше както винаги, сякаш се канеше да скочи от мястото, където седеше, и да сграбчи целия свят с една ръка. И щеше наистина да е късметлия онзи, който би заложил на победата на света. Морисън бе към трийсетте, макар че погледът му бе на по-възрастен, имаше вид на човек, който има зъб на мнозина. Беше местният бард, пияница и смутител на реда. Имаше малцина приятели и мнозина врагове и понякога бе трудно да си сигурен, кои са му по-скъпи. Бе очарован от народния фолклор12, от мъничките същества от света на феите и елфите и прекарваше колкото време му позволят в разговори с тях в земите им под хълма.
— Нуждая се от съвета ти, Сузан — обади се той внезапно.
Имаше приятен тенор, малко позагрубял от годините пиене и пушене на евтини цигари. Той не я погледна, не отмести очи от бавно течащата река.
— Ще ти помогна, ако мога, Шон. Знаеш го. Да донеса ли картите?
— Не… Не знам. Трябва да взема решение, но не съм сигурен дали дойдох тук за подкрепа или за да бъда разубеден. Отнася се до убийствата. Хрумна ми една идея.
— Разумна ли е? — попита сухо Сузан. — По правило твоите идеи те забъркват в такива беди, че даже и аз не бих могла да те измъкна.
— Не ми даваш да забравя за онези елементали13, нали?
— Като се имат предвид щетите, които нанесоха, след като ти ги пусна на свобода — не.
— Беше случайно. Нали върнахме всички обратно?
— След като причиниха едновременно земетресение, наводнение, огромен пожар и торнадо? Да.
— Казах ти, че съжалявам. Виж, искаш ли да чуеш идеята ми, или не?
— Разбира се, Шон. Давай направо.
— Ериксон не я е докарал доникъде с убийствата. Няма и да успее. Той е затънал докрай. И го знае. Убиецът е могъщ. Което означава, че ще се нуждаем от някого с повече власт и сила, за да го открием. Някой, който да погледне на проблема и града със свежия поглед на човек отвън. Смятам да посетя елфите и да отправя молба за помощ към Съвета14.
— Ето какво ще ти кажа — започна Сузан, след като първо си пое въздух, — не си играеш на дребно. Не сме ли достатъчно затънали в беда и така, без да каним елфите да се намесват в ситуацията? Те олицетворяват хаоса, Шон, и далеч не питаят любов към повечето от нас и в по-добри моменти. Какъвто този не е.
— Ще дойдат, ако ги помоля — настоя упорито Морисън. — Те разполагат с вълшебства и наука, за каквито можем само да си мечтаем. Може да забележат нещо, което сме пропуснали.
— Направи поне следното — каза Сузан, — нека първо поговорим за това с няколко души — да видим какво мислят.
— Не. Ако кажеш на някого, те просто ще се опитат да ме спрат. Споделих с теб, защото си мислех, че мога да разчитам да го запазиш в тайна.
— Разбира се, че можеш, Шон. Дай ми минута да помисля. И края на краищата това, което предлагаш, означава съществена промяна в политиката на града. Шадоус Фол и Царството на елфите от векове вървят по различни пътища, но живеят в мир, скрепен с обет, стар колкото града. Съществува деликатен баланс във всичко, което се случва тук — между вълшебството и науката, реалното и нереалното и ако нещо се обърка…
— Седем души са мъртви, Сузан! Колко още могат да се объркат нещата?
— Не знам — отвърна тя невъзмутимо. — Искаш ли да разбереш по трудния начин?
Морисън се намръщи, но отмести поглед и Сузан разбра, че е постигнала успех. Той въздъхна тежко и се загледа към реката.
12
14