— Може би трябва да дойдем по-късно — каза Бруин, обзет от съмнения. — Изглеждат доста разстроени.
— Разбира се, че е така, по дяволите. Това е едно проклето погребение. Ти какво очакваше — празнични шапчици и танци ли?
— Мисля, че се разбрахме да не започваш да пиеш преди обяд.
— Трябва да е обяд все някъде в Шадоус Фол. Времето — поясни Сий Гоут важно — е относително понятие. А аз никога не съм се разбирал с моите роднини19. Усмихни се, мътните те взели, Беър. Майтапите ми може да не са кой знае какви, но само те са ми останали. Е, ще поразведриш ли тези двамата, или ще се наложи аз да се заема?
— Аз ще го направя — каза Бруин Беър. — Моля те, остави ме само аз да говоря.
— Срамуваш се от мен, така ли?
— Не.
— Да, така е. Срамуваш се от мен. Аз съм твоят най-добър приятел и ти се срамуваш. Естествено, имаш право. Аз съм си за срам — истински мърляч. Това е то. Проклет мърляч.
Сий Гоут проля две огромни сълзи, които се стекоха бавно по дългата му муцуна. Бруин се протегна и ги избърса с крайчеца на шала си.
— Престани. Ти си мой приятел и винаги ще си останеш такъв. Така че край на сълзите или тайно от теб ще се изпикая в тая твоя водка.
Сий Гоут изпръхтя силно и се усмихна, показа огромните си здрави зъби.
— Скъпи Беър, това само ще подобри аромата. А сега ми покажи правилната посока и аз ще те подкрепя, докато се оправиш с динамичното проклето дуо.
Бруин Беър въздъхна тихичко, измъкна отнейде измъчена усмивка и тръгна към кмета и шерифа, а Сий Гоут се запрепъва след него. Двамата човеци се огледаха бързо, когато ги поздрави весело, и му отвърнаха с нещо, подобно на усмивка. Такъв мечок си беше той. Не обърнаха внимание на Сий Гоут, но той беше свикнал с това.
— Здравей, Бруин — каза Рия. — Какво правиш тук?
— Чухме, че Джони Скуеърфут е изчезнал. Безпокоим се, че вещо може да му се е случило. Можете ли да ни кажете нещичко?
— Не знаем нищо определено все още — отвърна, без да се ангажира, шерифът. — Щом научим нещо достоверно, от офиса ми ще направим изявление. Съжалявам, че не мога да ти кажа повече, но още е твърде рано да се тревожим сериозно. Не си изминал целия път до Ол Соулс само за да ме питаш това, нали?
Сий Гоут запя тихичко на келтски. Останалите го игнорираха и заговориха малко по-високо.
— Не — отвърна Бруин. — Имаше още едно погребение тук но рано тази сутрин. Любезният Пуги почина вчера.
— Съжалявам — каза Рия. — Не знаех.
— Очаквахме това да се случи — обясни Беър, — но от това не ни беше по-леко. Стопи се толкова бързо към края си.
Рия кимна. Много пъти бе наблюдавала това да се случва. Анимационните и приказни герои, които завършваха живота си в Шадоус Фол, оставаха стабилни — докато някой някъде все още вярваше в тях. Веднъж щом тази последна реалност, която ги държеше живи, изчезнеше, те постепенно се превръщаха в своята изначална форма, в животното, от което са били моделирани. Постепенно изгубваха своята интелигентност и индивидуалност и живееха кратък щастлив живот като обикновени животни — освен ако не намереха достатъчно смелост да минат през Вратата към вечността.
Рия бе видяла Пуги да плаче на улицата преди няколко седмици. Да кажем, че изобщо не бе станал популярен — още един герой от анимационно филмче в събота сутрин, когото свалиха от екрана още след първата поредица. Беше наистина миличък, но много банален, за да просъществува самостоятелно. Рия го завари да плаче горко пред един магазин, защото не можеше правилно да сумира монетите в лапата си, за да разбере дали рестото му е точно. Когато дойде, познаваше цифрите, но вече не ги помнеше. Не след дълго забрави и как да говори. А сега беше мъртъв. Рия съжали, че не го смяташе за по-забавен.
В Шадоус Фол имаше всякакви животни с различна реалност и интелигентност. Те предимно си оставаха сами, живееха под земята в Подземния свят на измислените герои. Но сега, след като Джони Скуеърфут бе изчезнал, вероятно мъртъв, изглежда убийствата не бяха подминали и тях — най-невинните и уязвими изгубени души в Шадоус Фол.
— Не бяхме много на погребението на Пуги — каза Бруин Беър. — Повечето от нас се боят да излизат, даже и на дневна светлина. Не можехме обаче да оставим неговата кончина да остане незабелязана. Отец Калахан отслужи чудесно опело за него. Даже добави и чудесно кратко славословие накрая.
— Дааа — каза Сий Гоут. — Да ви обърна внимание, че щях да съм по-впечатлен, ако му помнеха името.