Той тръгна по стълбите за горния етаж. Морисън направи гримаса зад гърба на възрастния човек, но го последва покорно.
„Вероятно ще ми покаже някогашния си костюм, окачен в гардероба. После ще трябва да поседя и да прегледам албумите му с изрезки и снимки. Кога ли ще се науча да казвам «не» на хората?“
Голд спря до първата врата на горния етаж, измъкна тежък месингов ключ и я отключи. Отвори я и отстъпи, за да влезе Морисън. Шон се постара да се усмихне възможно най-заинтригувано, кимна на Голд и пристъпи в един друг свят.
Беше стая с обикновени размери, но стените, от пода до тавана, бяха претъпкани с колекция от сувенири и джунджурии, събирани цял живот за прослава на кариерата на един човек, облечен в костюма на приключенски герой. Имаше библиотека, препълнена с комикси и книги с меки корици. В една стъклена витрина се виждаха странни, невероятни предмети и на всички грижливо бе поставен етикет с надпис към кое приключение се отнася. Имаше снимки на стари приятели и противници и даже афиш от черно-бял филм от четирийсетте с участието на Тайнствения отмъстител. А зад лъскава стъклена витрина един манекен бе облечен в костюм. По-скоро доспехи, но в крещящи цветове. Морисън вървеше бавно сред рафтовете и витрините и нещо от детето в него се пробуди, от времето когато още вярваше в герои и разбойници. Погледна назад към Голд, който стоеше ухилен при вратата.
— Добре дошъл в моята Пещера23 — каза весело старецът. — Повечето, разбира се, са боклуци наистина. Трябва добре да поразчистя тук, да поосвободя място, но всичко има сантиментална стойност. Дори и повечето да не се е случвало наистина.
Морисън се озова пред филмовия афиш с огромна снимка на Тайнствения отмъстител, облечен в костюма си, вкопчил се във вратата на бясно препускаща кола, с пистолет в ръка.
— Това… ти ли си?
— Не — отвърна Голд. — Това е Финли Джейкъбс, който игра моята роля във филма. Костюмът изобщо не се получи както трябва. Казаха, че не изглежда достатъчно драматично. Може би, но поне можех да вляза в битка достатъчно уверен, че няма да се препъна в собственото си наметало. От поредицата направиха пари, но не достатъчно, за да си струва да заснемат продължение. Студиото вече бе откупило правата за Сянката и Паяка, а и двамата бяха по-значими от мен. Никой не се интересуваше. Не мога да кажа, че съжалявам. Развалиха всички истории и объркаха всички детайли. Дори показваха как се прехвърлям от сграда на сграда, закачен с въже. Опитвал ли си някога? Много скоро става твърде болезнено. Имах кола да се придвижвам. И преди да си ме попитал — не, не беше Батмобил. Смисълът да имам кола беше да мога да се придвижвам бързо от едно място на друго. Последното нещо, от което се нуждаех, бе някой лъскав мотор, който да издава на всички кой съм. Хората щяха да се скупчват край него на светофарите да ми искат автографи.
— Не разбирам — каза бавно Морисън. — В подвизите в списанията и книгите си наистина ти, но не и в телевизионния сериал?
— Спомням си всичките — каза Голд като сви рамене, — но нищо от тях не бе реално, докато не дойдох тук. Самият аз станах реален в мига, в който реших да остана в Шадоус Фол, като всяка друга легенда. Това трябва да се случи, за да можеш да умреш. Но преди това имаше толкова мои версии, че им обърках сметката. Така че аз решавам какво действително се е случило и какво — не. Кой друг има повече право на това?
Морисън кимна и отново погледна към витрините. Едната от тях бе пълна с играчки и предмети от четирийсетте и петдесетте. Вдигна учудено вежди. Тези неща струват пари в днешно време, ценни са за колекционерите. Особено ако са с автограф… Но това бе в друг свят, а нито един от тези предмети нямаше да стигне дотам. Спря пред един подвързан с кожа албум, отвори го и разгърна тежките страници. В него имаше изрезки от стари вестници, старателно подредени по дати от края на шейсетте и нататък. Във всички тях се разказваше за участието на Тайнствения отмъстител в странни и необичайни престъпления, които са станали в Шадоус Фол. Понякога е присъствал само като консултант, друг път е помагал на детективите в разрешаването на случая и тук-там имаше по някоя голяма снимка на самия човек в пълна екипировка, сниман по време на ареста. Имаше нещо почти сюрреалистично в начина, по който костюмът оставаше същият, а мъжът, облечен в него, неизменно остаряваше. Морисън погледна отново Голд.
— Тези изрезки… всичко това наистина се е случило тук, в Шадоус Фол?