Битката или танцът не бяха продължили повече от десетина минути, но на Голд му се сториха цяла вечност. Не му бе необходимо много време, за да осъзнае, че акулите нямат повече шанс от биковете в испанската корида. Цялата тази работа бе някакъв ритуал, несъмнено традиционен, и въпросът не бе дали и кога акулите ще умрат, а как. Елфите ги убиваха бавно, една след друга, и макар че тълпата аплодираше смелостта на сприганите, Голд виждаше само жестокостта. Даже и акулите заслужаваха по-добра участ. Би му харесало да отмести поглед, но знаеше, че елфите ще вземат това за проява на слабост или за обида, така че продължи да седи и да наблюдава и усети как бавно в него се надига гняв.
Последната умираща акула се спусна надолу към пясъка с корема нагоре, кръв шуртеше от десетина дълбоки рани. Сприганите разкъсваха телата на акулите, деряха и изяждаха огромни парчета плът, а публиката се смееше и аплодираше. Морисън се присъедини от учтивост, а след малко и Голд стори същото. Сприганите и акулите изчезнаха и започна следващата игра.
Седмина елфи в изящни златни доспехи се изправиха срещу три пъти повече ходещи мъртъвци. На Голд му отне известно време да осъзнае, че бе дошъл ред на комедията. Личовете29 бяха въоръжени със саби и брадви и можеха да понесат всякакви наранявания, а единственият начин да бъдат спрени бе да бъдат обезглавени. Без глава телата се мятаха безпомощно, докато им отрежеха краката и тогава просто лежаха и потръпваха на пясъка, размахвайки напосоки оръжията си. Състезанието се състоеше в това да се определи колко от тялото на мъртвеца може да бъде отрязано преди той да бъде обезглавен и без елфът да бъде хванат. Личовете всъщност не можеха да убият безсмъртните елфи, но да получиш рана от лич бе явен позор. Битката, ако може да се нарече така, сякаш се проточи безкрайно. На Голд не му бяха по вкуса нито хумора, нито уменията на участниците, но помнеше добре, че трябва да продължи да гледа. Накрая всичко свърши и елфите напуснаха арената с маршова стъпка сред бурни аплодисменти.
След това се появиха скелети, завързани един за друг с медна жица — бяха живи и крещяха, а после — същества от лумнали пламъци. Елфите разгромиха първите и се подиграха с вторите. Върколаците бяха най-добри. Можеха да бъдат поразени само със сребърно оръжие и се сражаваха с ненадмината ярост, но накрая дори и те умряха. Елфите се справиха и с тях. За Голд всичко това бе противно, но дълбоко в него някаква първична част откликна на битките и кръвта и той се усети, че си задава въпроса какво би било, ако се изправи срещу някоя акула, лич или върколак просто така, за кеф. Бе се сражавал с чудовища в своето време, но само по необходимост, никога за спорта. Рядко бе убивал, и то за да спаси някого, никога за удоволствие. Впрочем той не бе неуязвим като елфите. Игрите може и да изглеждаха впечатляващи, но в края на краищата нито едно от нещата, пред които се бяха изправили елфите, не представляваше истинска заплаха за тях. Каза това тихичко на Морисън и бардът кимна в отговор.
— Това е само загрявка, Лестър. Истинските предизвикателства тепърва предстоят. Но си прав, спекулация е. Елфите не обичат да губят.
Тълпата нададе мощен рев — небивал вой от хиляди гърла. Голд се огледа бързо, после зяпна и се вторачи в онова, което се появи в средата на Арената. Никога не бе виждал това нещо на живо, но знаеше какво е. Бе виждал този образ през целия си живот в книги и филми — огромна, страховита фигура с клинообразна глава, която бе стърчала на фона на древен пейзаж, много преди раждането на човека, безмилостен убиец, който не среща съпротива — и когото никой не може да спре. Двата предни крака изглеждаха абсурдно малки за грамадното туловище, но силата на този звяр бе в ужасните му челюсти, в огромната паст, пълна със зъби. Масивните крака стъпваха тежко по окървавения пясък, звярът се въртеше и мяташе в центъра на арената, дългата му опашка плющеше зад него. Изглеждаше невъзможно такова огромно нещо да се движи толкова бързо. Голд го гледаше със страхопочитание, ледени тръпки на първичен, атавистичен страх пъплеха в него. Дяволът бе изпълзял от древността. Огромното влечуго, кралят на динозаврите, най-могъщият звяр. Тиранозавър Рекс.
29