— Съжалявам, разбъбрих се. Толкова отдавна чаках възможност да поговоря с теб. Имам да ти казвам толкова неща…
Замълча пак, когато забеляза как изражението ѝ се промени. Топлотата бе изчезнала от усмивката ѝ, завесата се бе спуснала и в очите ѝ не бе останала и следа от нея, само учтива и любезна маска като за пред непознати.
— Ти още не можеш да повярваш, че това съм аз — промълви гой. — Или не можеш да си го позволиш. Защото тогава ще трябва отново да разтвориш сърцето си и да рискуваш да бъдеш наранена пак, когато трябва да си тръгна.
— В действителност не се замислям чак дотам — отвърна му Рия. — Ленард Аш бе част от миналото ми и там му е мястото — сред спомените. Сега, ако ме извиниш…
Аш кимна уморено и понечи да се ръкува, когато осъзна, че все още държи чашата с греяно вино. Предложи ѝ я.
— Искаш ли? Не съм пил от нея. Във всеки случай не ми се опитваше. Купих го заради аромата. Винаги съм обичал уханието на вино с подправки.
Рия понечи да откаже, но все пак прие чашата. Беше жадна. Отпи предпазливо и преглътна с усилие, когато виното опари езика ѝ. Приятна топлина се разля в гърлото ѝ и потече надолу в гърдите ѝ. Тя се усмихна на Аш, после се извърна. В очите ѝ се появиха сълзи от подправките във виното. Аш направи крачка да я последва, после и двамата спряха, защото една фигура изхвърча от тълпата и се втурна към тях.
Сузан Дюбоа намали устремния си бяг и спря до Рия. Трябваше да постои, да си поеме дъх, преди да може да говори. Бе рошава, раздърпана и разтревожена, но тя често изглеждаше така. Сузан бе висока, с дълги крака, в средата на трийсетте и се обличаше в дрипи и парцали, сякаш прибрани от кутия за дрехи, отказани от всички в Армията на Спасението10. Бе хубава, с някаква скандинавска красота, със съвсем светли очи и изпъкнали скули. Носеше косата си на плитки, които сякаш бе изгубила търпение и бе зарязала сплетени наполовина. Изкарваше си прехраната с гадаене на карти таро и бе неофициална майка за всеки, който имаше нужда от такава. Тя изглеждаше… Рия усети как внезапно коремът я присви от напрежение, щом осъзна, че Сузан не бе просто изплашена. Тя изглеждаше ужасена. Рия бързо подаде чашата си на Аш, улови ръцете на Сузан и ѝ се усмихна успокоително.
— По-спокойно, скъпа. Поеми си въздух, ще почакам. Какво се е случило?
— Шерифът ме изпрати да те намеря — проговори накрая Сузан, като с усилие произнасяше думите. — Трябва да дойдеш веднага. Не мога да го обясня тук. Може да ме чуят.
Рия и Аш автоматично се огледаха, но никой сред тълпата наоколо не им обръщаше кой знае какво внимание.
— Добре — каза Рия утешително. — Ще дойда. Води ме.
— И аз ще дойда — отзова се Аш.
— Това влиза в задълженията ми — възпря го Рия. — Не е нужно да се замесваш.
— Престани да спориш и тръгвай с мен! — сряза я Сузан и потъна отново сред тълпата, без да поглежда назад дали я следват.
Рия погледна гневно към Аш и побърза да настигне Сузан. Аш захвърли чашата с вино и тръгна след нея. Лесно я настигнаха. Сузан бе твърде превъзбудена, за да поддържа дълго същото бясно темпо. Те минаха от двете ѝ страни и се опитаха да ѝ вдъхнат сигурност с присъствието си. Тя направи опит да им се усмихне, да покаже, че оценява намерението им, но страхът не изчезваше нито за миг от лицето ѝ.
— Само кажи колко е сериозно — настоя Рия, вече и тя разтревожена.
— Зле е — отвърна Сузан. — Много зле.
Поведе ги надолу по хълма, покрай ярките шатри и чергила. Хората автоматично им правеха път — реагираха както на устрема на Сузан, така и на авторитета на Рия. Неколцина се провикнаха след тях от любопитство, но Рия раздаваше набързо усмивки и не спираше. Домът на Сузан бе наблизо, стърчеше самотен сред избуялата трева по брега на река Тон. Не беше кой знае какво — дървена едностайна колиба, покрита с катран и крепена от ръждясали гвоздеи. Приятелите на Сузан от години се опитваха да я убедят да се премести на някое по-цивилизовано място, но относно това, както и относно много други неща, тя проявяваше мълчаливо упорство и никой не можеше да я накара да промени мнението си.
Имаше само една врата и един прозорец. Зад спуснатите завеси светеше лампа, а вратата беше затворена. Сузан почука два пъти, изчака миг и почука отново. Рия и Аш се спогледаха зад гърба ѝ. Чу се как в ключалката превъртяха ключ, дръпнаха резето и после вратата се отвори и ярката светлина на лампата се разпиля във вечерния здрач. Сузан се втурна в бараката, а Рия и Аш я последваха вътре. И двамата подскочиха, когато някой затръшна вратата зад тях.