— Я — извика той, — това е отпечатъкът, който хората от Изтока наричат печат на Соломон.
— Значи, познахте го? — запита търговецът, който на два-три пъти изсумтя, с което изрази повече мисли, отколкото ако бе използувал най-красноречиви думи.
— Нима на света съществува толкова прост човек, че да повярва в тази химера? — извика младият човек, ядосан от този ням и изпълнен с горчива подигравка присмех на стареца. — Не знаете ли — добави той, — че източните суеверия почитат тайнствената форма и безсмислените знаци на това изображение и му приписват баснословна сила? Мисля, че при това положение няма за какво да ме укорявате, че съм наивен, защото по същия начин бих могъл да ви говоря за сфинксовете и за грифоните, чието съществуване е оправдано само в митологията.
— Щом сте ориенталист — поде отново старецът, — защо не прочетете това изречение?
Той приближи лампата до талисмана, който младият човек държеше наопаки, и му показа знаци, които бяха тъй вдълбани в зърнестата тъкан на тази чудесна кожа, сякаш самото животно, на което бе принадлежала, бе ги очертало.
— Признавам — каза непознатият млад човек, — че не мога да разбера по какъв начин са врязали толкова дълбоко тези букви върху кожата на диво магаре.
И той се обърна живо към масите, отрупани с най-различни чудеса, а очите му затърсиха нещо.
— Какво искате? — запита старецът.
— Някакъв нож, за да разрежа кожата и да видя дали тези букви са отпечатани, или са издълбани.
Старецът подаде своята кама на непознатия, който я взе и се опита да разреже кожата там, където бяха думите; но веднага щом олющи един тънък пласт, буквите отново се появиха толкова ясни и толкова подобни на онези, които бяха отпечатани на повърхността, щото за миг той помисли, че въобще не я е срязал.
— Левантинските майстори притежават тайни, известни само на тях — каза той, като гледаше с известно безпокойство източното изречение.
— Да — каза старецът, — по-добре е всичко да се приписва на хората, отколкото на бог.
Тайнствените думи бяха разположени по следния начин:
Това на френски означаваше:
Ако ме притежаваш, ти ще притежаваш всичко.
Но твоят живот ще ми принадлежи. Така е
угодно богу. Пожелай, и твоите желания
ще бъдат изпълнени. Но съобразявай
желанията си с живота си. Той е
тук. При всяко желание аз ще
намалявам както твоите
дни. Желаеш ли ме?
Вземи ме. Бог ще
те задоволи.
Да бъде!
— А, вие владеете доста добре санскритския — каза старецът, — да не би да сте пътували из Персия или из Бенгалия?
— Не, господине — отговори младият човек, като опипваше любопитно тази кожа със символично значение, която не се поддаваше на огъване също като метален лист.
Старият антиквар постави лампата на колоната, откъдето я беше взел, и хвърли към младия човек поглед, изпълнен с хладна ирония, с който сякаш искаше да каже: „Вече не му се мре.“
— Дали е шега? Или е загадка? — запита непознатият.
Старецът поклати глава и отговори сериозно:
— Не бих могъл да ви отговоря. Предлагах страшната сила, която притежава този талисман, на хора много по-дееспособни, отколкото ми изглеждате вие; но макар да се усмихваха при мисълта, че той би могъл да повлияе върху бъднините им, никой не се осмели да сключи съдбоносния договор с тази предлагаща услугите си непозната мощ. Размислих като тях, усъмних се, въздържах се и…
— И дори не сте опитали? — прекъсна го младият човек.
— Да опитам — отвърна старецът, — ако сте застанали върху колоната на площад Вандом, бихте ли се опитали да скочите оттам? Може ли да се спре течението на живота? Може ли човек да подели смъртта? Преди да влезете в този кабинет, вие бяхте решили да се самоубиете; но изведнъж една тайна ви заинтригува и ви отклони от смъртта. Вие сте дете! Нима всеки ваш ден не ви предлага по една загадка, много по-интересна от тази тук? Послушайте ме. Аз съм видял покварения двор на регента14 и като вас тогава бях изпаднал в нищета; просех милостиня, но все пак достигнах до възрастта сто и две години и станах милионер: нещастието ми дари богатство, невежеството ме просвети. Сега накратко ще ви разкрия великата тайна на човешкия живот. Човек се изтощава от две инстинктивно извършвани дейности, които пресушават изворите на неговото съществуване. Два глагола изразяват всичките форми, които приемат тези две причини за смъртта: ИСКАМ и МОГА. Между тези две понятия на човешката дейност има и друга една формула, до която се домогват мъдреците, и на нея аз дължа щастието и многолетието си. Искам ни изпепелява, мога ни унищожава, но само ЗНАЯ осигурява на нашия слаб организъм дълговечен покой. И тъй, желанието, искането загина в мен, убито от мисълта; движението, моженето се сведе до нормалното действие на моите органи. С една дума, аз заложих живота си не в сърцето, което може да бъде разбито, не в чувствата, които се притъпяват, а в мозъка, който не се изхабява и надживява всичко. Никакво излишество не е докосвало нито душата ми; нито тялото ми. А в същност аз видях целия свят. Кракът ми стъпи по най-високите планини на Азия и Америка, изучих всички човешки езици, живях при всякакви владичества. Заех парите си на един китаец, като взех за заложник баща му, спах под палатката на арабин, доверявайки се само на думата му, подписах договори във всички европейски столици и без страх оставих златото си във вигвама на диваците; с една дума, сдобих се с всичко, защото съумях всичко да пренебрегна. Моето единствено честолюбиво желание беше да видя. А да видя, не значи ли да зная!… О! Млади човече, нима знанието не е интуитивна наслада? Нима не е това единственият начин да откриеш съдържанието на факта и да доловиш същността му? Какво остава от едно материално притежание? Само идеята. Размислете колко хубав трябва да е животът за човек, който запечатва в съзнанието си всичко съществуващо, който носи в душата си изворите на щастието и извлича от тях хиляди висши удоволствия, като ги очиства от земните мръсотии. Мисълта е ключа към всички съкровища, тя ни дарява с радостите на скъперника, без да ни обременява с неговите грижи. И аз се реех пад света, щастие бяха за мен само духовните наслади. Моите излишества се изразяваха в съзерцание на моретата, на народите, на горите и планините! Видях всичко, и то спокойно, без да се уморявам; никога нищо не пожелах, изчаквах. Разхождах се из света, сякаш бе градина на моето жилище. Тъй наречените от хората тъги, любов, амбиции, злощастия, огорчения са за мен само представи, които ми навяват мечтания; вместо да ги изпитвам, аз ги изразявам, тълкувам ги; вместо да ги оставя да унищожат моя живот, аз ги преувеличавам и разгръщам; те ме забавляват, като че ли са романи, които чета с вътрешния си взор. Понеже никога не съм се уморявал, и сега се радвам на крепко здраве. Душата ми е наследила цялата неизразходвана от мен сила, изобилието на мисли в главата ми е по-голямо от изобилието и моите магазини. Тук — и той се чукна по челото, — тук са истинските милиони. Аз прекарвам прекрасни дни, като обръщам помъдрелия си поглед в миналото; възкресявам тези държави, градове, изгледи от океана, прекрасни образи от историята. Аз имам въображаем сарай, където притежавам всички жени, без да съм ги обладавал. Често си припомням отново вашите войни и революции и ги преценявам. О, как бих могъл да предпочета трескавото мимолетно възхищение пред някоя повече или по-малко розова плът, пред повече или по-малко пищни форми; как бих могъл да предпочета разрухата на вашите несбъднати желания пред върховната способност да възсъздавам в себе си вселената, пред огромното удоволствие да се движа, без да бъда обвързан с времето, стеснен от пространството, пред радостта да обгърна всичко, да видя всичко, да се надвеся над края на света, да се обърна към чужди светове, да чуя божия глас. Тук — извика той гръмовно, като показа шагреновата кожа — са сбрани мога и искам. Тук са вашите социални разбирания, вашите прекомерно големи желания, вашата необузданост, вашите радости, които убиват, вашите скърби, които ви заставят да живеете; защото може болката да е преувеличено удоволствие. Кой ще определи мига, когато сладострастието се превръща в болка, а болката все още е изпълнена със сладострастие? Нима най-светлите лъчи на духовния свят не галят погледа и нима най-мекият здрач на физическия свят не го наранява винаги? Мъдростта не е ли родена от знанието? И какво е безумието, ако не необуздани искам и мога?