— Е добре, аз искам да живея необуздано — каза непознатият и сграбчи шагреновата кожа.
— Млади човече, пазете се! — мигновено възкликна старецът.
— Аз бях посветил живота си на науката и на мисълта; но те не успяха дори да ме изхранят — каза непознатият. — Не искам да бъда излъган нито от вашата сведенборговска15 проповед, господине, нито от вашия източен амулет, нито от милосърдните ви усилия да ме задържите на този свят, в който отсега нататък ми е невъзможно да съществувам… Я да видим — добави той, като стисна трескаво в ръката си талисмана и се вгледа в стареца, — искам разкошен царски пир, вакханалия, достойна за века, за който твърдят, че е достигнал всичко! Нека мои сътрапезници бъдат млади, остроумни хора без предразсъдъци, весели до безумие! Нека се леят все по-тръпчиви и по-пенливи вина и да не можем да изтрезнеем цели три дни! Нека пламенни жени да красят тази нощ! Нека развихрилият се разгул с грохот да ни понесе на своята колесница с четири коня отвъд пределите на света и да ни захвърли на непознати брегове! Нека душите се възвисят до небесата, нека потънат в калта, не зная дали това ги възвеличава, или ги принизява, то ми е безразлично! Да, заповядвам на тази злокобна власт да ми изсипе всичките радости заедно. Искам да обгърна небесните и земни наслади в последен порив и да умра. Затова си пожелавам пиене, антични пирове, песни, способни да разбудят мъртъвците, шумни, безкрайни прегръдки, които да закънтят над Париж като пукот от пожар, да събудят съпрузите и да им вдъхнат буйни страсти, да ги подмладят всички, дори седемдесетгодишните!