В този момент Рафаел и приятелите му минаваха по Пон де-з-Ар и без да ги слуша, той се взираше в ревящите води на Сена, където се отразяваха парижките светлини. Над тази река, където до преди малко бе готов да се хвърли, се сбъдваха предсказанията на стареца, часът на неговата смърт беше отсрочен по волята на съдбата.
— На нас наистина ни беше мъчно за теб — продължаваше да говори приятелят на Рафаел. — Включихме те в една работа, понеже имаш качествата на способен човек, тоест можеш да не се съобразяваш е нищо. Фокусът с изчезването на конституционното орехче под кралската чаша днес, драги мой, се извършва с по-голяма значителност от всякога. Безобразната монархия, свалена от героизма на народа, беше като разпасана жена, с която можеш да се веселиш и да пируваш; но родината е като свадлива и добродетелна съпруга; щем не щем, трябва да приемем нейните принудителни ласки. Както знаеш, властта премина от Тюйлери в ръцете на журналистите, а бюджетът се премести от предградието Сен-Жермен в Шосе-д’Антен16. Но ето какво не знаеш може би. Правителството, тоест банкерската и адвокатска аристокрация, които обработват днес родината ни, както свещениците някога обработваха монархията, счетоха на необходимо да забъркат милия френски народ с нови думи и стари идеи по образец на философите от всички школи и на властниците от всички времена. С други думи, трябва да се утвърди общонационално единно мнение, да се докаже, че за нас ще е по-добре, ако платим милиард, двеста милиона и трийсет и три сантима на отечеството в лицето на господа еди-кои си, отколкото ако платим милиард сто милиона и девет сантима на един крал, който, вместо да казва „ние“, казва „аз“. Ето защо бе основан вестник, който има на разположение двеста-триста хиляди франка, за да създаде опозиция и да задоволи недоволните, без да вреди на народното правителство на краля-гражданин17. И тъй като ние се надсмиваме над свободата, над деспотизма, над религията, а и над неверието, за нас отечеството е столица, където се разменят и се продават на парче идеи, където всеки ден има вкусни вечери и многобройни спектакли, където гъмжат разпуснати леки жени, където гуляите свършват чак на другия ден и любовта се наема като файтон; Париж ще бъде винаги най-прекрасното от всички отечества! Отечество на радостта, на свободата, на остроумието, на хубавите жени и пропадналите хора, на прекрасното вино, отечество, където няма да усещаме тоягата на властта, тъй като ние ще бъдем зад тези, които я държат… Ние, истинските привърженици на бога Мефистофел, приели да пребоядисаме общественото мнение, да преоблечем актьорите, да обковем с нови дъски правителствената барака, да дадем лекарства на доктринерите, да изпечем наново старите републиканци, да лъснем пак бонапартистите, да изхраним центъра, но при условие, че ни бъде позволено да осмиваме in petto18 кралете и народите, да променяме мнението си от сутринта до вечерта, да живеем весело като Панюрж или more orientali19 излегнати на меки възглавници. Ние решихме да ти поверим юздите на тази империя на игрословиците и шегите; така че сега те водим на вечерята, организирана от основателя на въпросния вестник, един бивш банкер, който не знае какво да прави със златото си и е решил да го размени срещу духовни ценности. Там ще бъдеш приет като брат, ние ще те провъзгласим за крал на бунтарските духове, които не се боят от нищо и прозорливо отгатват намеренията на Австрия, Англия и Русия, преди Русия, Англия и Австрия да имат каквито и да било намерения. Да, ние ще те направим върховен повелител на тези мъдри сили, които предоставят на света разните му там мирабовци, талейрановци, питовци, метерниховци, на всичките тези ловки криспеновци, които си играят със съдбите на империите, както простосмъртните си играят на домино за чашка киршенвасер. Ние казахме, че си най-безстрашният борец, който някога е заставал в ръкопашен бой с разгула, това изумително чудовище, с което си премерват силите всички Смели умове; казахме дори, че той още не те е победил. Надявам се, че ще оправдаеш похвалите ни. Тайфер, нашият Амфитрион, ни обеща да надмине жалките сатурналии на нашите дребни съвременни лукулусовци20. Той е достатъчно богат, за да придава величие на дреболиите, изящество и очарование на порока… Чуваш ли, Рафаел? — запита говорещият, като прекъсна речта си.
16