— Не сега!. — възкликна Рафаел. — Чак като се напие; поне ще сме се навечеряли.
Двамата приятели седнаха на масата, смеейки се. Отначало всички гуляйджии с безмълвни и възхитени очи приветствуваха разкошния вид на тази дълга маса, бяла като току-що натрупан пресен сняг, върху която симетрично се издигаха прибори и купчинки от малки златисти хлебчета. Кристалите искряха като звезди с всички цветове на дъгата, огнените отражения на свещите се кръстосваха в пространството, ястията, наредени под сребърни похлупаци, разпалваха апетита и любопитството. Почти никой не говореше. Съседите се споглеждаха. Наляха мадейра. След това поднесоха бляскавото първо предястие, което би било достойно за покойния Камбасарес и което Бриа-Саварен26 с радост би възпял. Бордото и бургундското, бели и червени вина се лееха с кралска щедрост. Тази първа част от пиршеството напомняше във всяко отношение експозицията на класическа трагедия.
Второто действие стана донякъде многословно. Всички сътрапезници бяха порядъчно пийнали, смесвайки вината по свой вкус, така че, когато отнесоха останките от великолепното ястие, вече бяха се разпалили бурни спорове; бледите чела поруменяха, много носове се зачервиха, лицата пламнаха, очите блестяха. В зората на това пиянство разговорите не преминаваха границите на приличието; но малко по малко от всички уста започнаха да се сипят насмешки и остроти; после злословието издигна тихо малката си змийска главичка и заговори с писклив глас; тук-там някоя лукава душа се вслушваше внимателно и възнамеряваше да не замъглява разсъдъка си.
При второто блюдо умовете още повече се разгорещиха. Всеки ядеше и говореше, говореше и ядеше, пиеше, без да подбира изобилните напитки, тъй сладки и уханни; примерът се оказа заразителен. Тайфер пожела да развесели гостите си и нареди да поднесат ронски вина, парливо токайско, отлежало, замайващо главата русийонско. Разюздани като коне от пощенска кола след почивка, пришпорени от огнените стрелички на дългоочакваното, но предоставено им в изобилие шампанско, тия мъже оставиха съзнанието си да се впусне в разсъждения, които никой не изслушваше, заеха се да разказват истории, които никого не занимаваха, задаваха по сто пъти въпроси, които оставаха без отговор. Всичко бе заглушено от гръмкия глас на оргията, съставен от стотици неясни шумове, които нарастваха като кресчендите на Росини. После започнаха лукавите тостове, самохвалствата, дързостите. Всички се стремяха не да докажат умствените си възможности, а да надхвърлят вместимостта на бъчонките, бъчвите, линовете. Сякаш хората имаха по два гласа. Настъпи миг, когато господарите започнаха да говорят едновременно, а слугите се усмихваха. Но този хаос от думи, в който сред крясъци, временни преценки, върховни решения и нелепости се сблъскваха парадокси със съмнителен блясък и гротескно предрешени истини, както по време на битка се срещат гюллета, куршуми и картеч, навярно би предизвикал интерес у някой философ със странните разсъждения или би изненадал някой политик с обсъжданите невероятни системи на обществено устройство. Това бе едновременно книга и картина.
Философии, религии, нравствени понятия, които се менят с различните географски ширини, правителства, с една дума, всички велики действия на човешкия разум попаднаха под коса, дълга почти колкото косата на времето, и вероятно би ви било трудно да прецените дали тя се намира в ръцете на опиянена Мъдрост, или в ръцете на помъдряло, придобило разсъдливост Опиянение. Сякаш понесени от някаква буря, тези съзнания желаеха подобно разбуненото срещу скалите море да разклатят устоите на законите, между които плуват по своя път цивилизациите, да се подчинят неволно по тоя начин на божията воля, която оставя в природата и доброто, и злото, като запазва единствено за себе си тайната на вечната им борба. Този яростен и смехотворен спор се превърна в своего рода шабат на разсъдъците. Между тъжните шеги, изречени от тези деца на революцията по повод раждането на един вестник, и разговорите на веселите пияници след раждането на Гаргантюа зееше огромната пропаст, която разделя XIX век от XVI век. Ако XVI иск подготвяше със смях една разруха, нашият век се смее сред развалините.