— Как се казва онзи млад човек, дето е застанал там? — попита нотариусът, посочвайки Рафаел. — Стори ми се, че го нарекоха Валантен.
— Какво искате да кажете с вашето нищожно „Валантен“? — извика със смях Емил. — Рафаел дьо Валантен, ако нямате нищо против! Нашият герб е златен орел със сребърна корона, с червени нокти и клюн на черно поле и с прекрасния девиз: „Non cecidit animus!“27 Ние не сме намерено дете, а потомък на император Валент, родоначалник на Валентинския род, основател на испанския град Валенсия и на френския Валанс, законен наследник на Източната империя. Оставили сме Махмуд да царува в Константинопол само защото сме добросърдечни и защото не ни достигат пари и войници.
Със своята вилица Емил очерта във въздуха над главата на Рафаел корона. Нотариусът се замисли за миг и отново отпи от чашата си, след като поясни с един изразителен жест, че навярно ще му е невъзможно да причисли към своята клиентела градовете Валанс, Валенсия и Константинопол, Махмуд, император Валент и Валентинския род.
— Нима разрушението на онези мравуняци, наречени Вавилон, Тир, Картаген и Венеция, които неизменно биват стъпквани от краката на някой минаващ великан, не са предупреждение към човека, отправено от някоя насмешлива сила? — каза Клод Виньон, който беше роб в известен смисъл, тъй като му плащаха по десет су на ред, за да се прави на Босюе.
— Мойсей, Сула, Луи XI, Ришельо, Робеспиер и Наполеон са може би един и същи човек, който се появява отново и отново сред различните цивилизации като комета в небето! — отвърна някакъв баланшист28.
— Защо да се задълбаваме в провидението — рече производителят на балади Каналис.
— Хайде, сега пък провидение! — възкликна критикарят, като го прекъсна. — Не знам на света да има по-разтегливо понятие.
— Но, господине, Луи XIV е погубил повече хора, за да изкопае водопроводите на мадам дьо Ментьонон, отколкото Конвентът при справедливото разпределение на данъците, когато е трябвало да се създадат единни закони, да се проведе национализация и да се разпределят по равно наследствата — твърдеше Масол, млад човек, който бе станал републиканец, тъй като нямаше благородна частичка пред името си.
— Господине — отвърна му като добър стопанин Моро от Оаза, — вие смятате кръвта за вино, дали този път ще оставите главите на хората по раменете им?
— Защо, господине? Нима принципите на общественото устройство не си струват някои жертви?
— Ей, Биксиу! Онзи там републиканец твърди, че главата на тоя собственик щяла да бъде жертва! — каза един младеж на своя съсед.
Хората и събитията не представляват нищо — продължаваше да развива своята теория републиканецът, като хълцаше непрекъснато. — В политиката и във философията има само принципи и идеи.
— Какъв ужас! Няма ли да ви е мъчно да избиете приятелите си заради някаква условност?…
— Вижте, господине, престъпник е именно човекът, които страда от угризения на съвестта, тъй като си е създал някаква представа за добродетелта; а Петър Велики и херцог Алба са създали системи, Монбар29 — организация.
А не може ли обществото да мине без вашите системи и организации? — попита Каналис.
О, разбира се — възкликна републиканецът.
Уф! Повръща ми се от вашата глупава република! Човек не може да си разреже спокойно някое петле, без да намери вътре аграрния закон.
— Имаш чудесни принципи, мое малко Брутче, пълнено с гъби! Само че приличаш на прислужника ми: този симпатяга до такава степен е обзет от манията за чистота, че ако го оставя да четка дрехите ми, колкото си иска, ще трябва да ходя гол.
— Вие сте простаци! Искате да пречистите нацията с клечки за зъби — отвърна привърженикът на републиката. — Според вас правосъдието е по-опасно от престъпниците.
28
Привърженик на религиозно-мистичната философия на Пиер-Симон Баланш (1776—1847). — Б. пр.
29
Корсар, известен с подвизите си във войната срещу испанците, спечелил си в Новия свят прозвището Изтребителя. — Б. пр.