— Вашето взаимно обучение произвежда хора, както се секат монети от по сто су — прекъсна го един привърженик на абсолютизма. — Народът е толкова обезличен, че хората са лишени от всякаква индивидуалност.
— И все пак нима целта на обществото не е да осигури благосъстояние на всеки? — запита сенсимонистът.
— Ако имахте петдесет хиляди ливри рента, изобщо нямаше да мислите за народа. Ако сте настроен толкова човеколюбиво, идете в Мадагаскар! Там ще намерите мило народче, което да си сенсимонизирате, да го класифицирате, да го спиртосате; но тук всяка човешка частичка си влиза в гнездото като гвоздей в дупка. Портиерите са портиери, глупците — глупци, а за получаването на това звание не са необходими колежите на светите отци. Ха-ха!
— Вие сте карлист34!
— Защо да не съм? Обичам деспотизма, в него има някакво пренебрежение към човешката раса. Кралете доста ми допадат. Толкова са забавни! Да властвуваш в някаква си там камара на тридесет милиона левги от слънцето, нали е голяма работа?
— Впрочем, нека да обобщим какво е в същност цивилизацията — обясняваше ученият на невнимателния скулптор, с когото се беше впуснал в спор за първоначалното развитие на обществото и за първобитните народи. — При възникването на нациите господството е било в известен смисъл материално, единно, грубо; после с обособяването на по-големи формации създадените правителства повече или по-малко ловко са разложили първоначалната форма на властта. Така в дълбока древност силата е била съсредоточена в ръцете на теократите. Жрецът е държал меча и кадилницата. По-късно е имало две висши духовни лица: първосвещеникът и кралят. Днес нашето общество, висша степен на цивилизацията, е разпределило властта според дейностите и ние опознахме сили, които се наричат промишленост, мислене, пари, слава. Властта, лишена от единство, върви непрекъснато към социално разпадане, възпрепятствувано единствено от изгодата. Така че ние се опираме не върху религията или върху материалната сила, а върху разума. Но равноценна ли е книгата на меча и разсъждението — на действието? Там е въпросът.
— Разумът уби всичко! — извика карлистът. — Абсолютната свобода води нациите към самоунищожение, те скучаят сред благополучието си като някой английски милионер.
— Какво ново можете да ни кажете? Сега за сега осмяхте всички видове власт и стана обичайно да се отрича бога! Вие вече не вярвате в нищо. Затова нашият век е заприличал на стар султан, разплут от разврат! А като не можа да си измисли друго поетично разочарование вашият лорд Байрон възпя страстта към престъпленията.
— Знаете ли — обади се мъртвопияният Бланшон, — че от едно нищожно количество фосфор зависи дали човек ще бъде гений, или злодей, мъдър или тъп, добродетелен или престъпник?
— Нима може да се разсъждава така за добродетелта! — извика Кюрси. — Та добродетелта е сюжет на всички театрални пиеси, развръзка на всички драми, опора на всяко правосъдие.
— Мълчи, нахалник такъв! Твоята добродетел е Ахил без пета — каза Биксиу.
— Пие ми се!
— Искаш ли да се обзаложим, че мога да изпия бутилка шампанско на един път?
— И за къде води този път? — възкликна Биксиу.
— Натряскали са се като каруцари — каза един младеж, който усърдно поеше жилетката си.
— Да, господине, да управляващ днес, значи да узакониш общественото мнение.
— Мнението ли? Та то е най-порочната от всички проститутки. Като ви слуша човек, господа моралисти и политикани, излиза, че водещи трябва да бъдат законността и мнението, а не природата и съвестта. Хайде де, истини и лъжи! Ако обществото ни е дало пух за възглавниците, то е уравновесило това благодеяние с подаграта точно както съдопроизводството смекчава правосъдието, а кашмирените шалове съпътствуват хремата.
— Чудовище такова — каза Емил, като прекъсна човекомразеца, — как можеш да черниш цивилизацията, след като си се разлегнал пред тая маса, наливаш се с вица и се тъпчеш с такива превъзходни ястия? Захапи този елен с позлатени рогца, но не ставай хаплив спрямо майка си…
— Нима аз съм виновен, че католицизмът е натъпкал милион богове в брашнен чувал, че републиката току ни изтърсва някой Наполеон, че величието на кралете започва с убийството на Анри IV и завършва с осъждането на Луи XVI, че либерализмът докарва на власт лафайетовци35.
— А вие не прегърнахте ли неговата кауза през юли?
— Не.
— Тогава млъкнете, скептик такъв.
35