Този харем предлагаше съблазън за всички очи, сласт за всички прищевки. Застанала в прелестна поза, една танцьорка изглеждаше гола под гънките на кашмирения шал. Там прозрачен воал, тук преливаща в различни тонове коприна обличаха или разсъбличаха загадъчни съвършенства. Мънички крачета шепнеха за любов, а свежите алени устни мълчаха двусмислено. Крехки благоприлични момичета, измамни девици, чиито главички навяваха мисли за набожна невинност, се явяваха пред погледа като видения, които могат да изчезнат при първия полъх на вятъра. Имаше и аристократични красавици, с горди, безразлични погледи, изтънчени, слабички и изящни, които кимаха подканващо, сякаш срещу заплащане биха могли да раздадат още кралски милости. Бялата англичанка с безплътно целомъдрено лице, слязла сякаш от облаците на Осиан, беше като печален ангел, като образ на съвестта, който би могъл да прекрати нашите престъпления. В това опасно сборище не липсваше и парижанка с неописуемо чаровна красота, вятърничава в тоалетите и в разсъжденията, въоръжена с всемогъщата си слабост, гъвкава и силна, безсърдечна и безстрастна сирена, която умее с притворство да подправя съкровищата на страстта и гласа на сърцето; тук блестяха измамно спокойни, благоразумни дори в блаженството италианки, пищни нормандки с великолепни форми, жени от Юга с черни коси и продълговати очи. Човек би могъл да си помисли, че това са версайски красавици, съзвани от Льобел41 и пуснали в ход от сутринта всичките си примамки, дошли тук като тълпа източни робини, пробудени от гласа на търговеца, готови да поемат на път още в зори.
Те стояха някак смутено, свенливо, трупаха се около масата като пчелички, жужащи в кошер. Това тяхно боязливо суетене, в което имаше подкана и кокетство, беше или пресметната съблазън, или неволна срамежливост. Може би чувството, от което жената никога не се отърсва напълно, ги караше да се обвият в плаща на добродетелта, за да придадат повече чар и острота на разгула и порока. По тая причина кроежите на стария Тайфер сякаш щяха да пропаднат. Всичките тези необуздани хора в първия миг бяха покорени от царствената мощ на жената. Възхитен шепот се понесе като най-нежна музика. Любовта не бе се надигнала в тях заедно с опиянението; вместо да се хвърлят в урагана на страстта, гуляйджиите, обзети от неволна слабост, се отдадоха на сладострастен възторг. Вслушани в гласа на поезията, която винаги е по-силна от тях, творците с радост започнаха да изучават тънките белези, които отличаваха тия подбрани красавици.
Обзет от чувства, пробудени навярно от някое неизучено въздействие на въглената киселина в шампанското, един философ потръпна, като си помисли за нещастията, които бяха довели тук тези жени, достойни може би някога за най-дълбока почит. Всяка от тях можеше да разкаже по някоя кървава драма. Почти всички носеха в себе си пъклени мъки и спомени за неверни мъже, за неудържани обещания, за радости, ограбени от неволята.
Мъжете се приближиха учтиво до тях, поведоха различни разговори, породени от разнообразните характери. Образуваха се групи. Би могло да се помисли, че това е гостна в порядъчен дом, където девойки и дами поднасят след вечерята кафе, ликьор, и сладки на чревоугодниците, за да облекчат храносмилането им след невъобразимото претъпкване. Но скоро избухнаха смехове, шумът се усили, гласовете се повишиха. Уталожената за миг оргия на моменти сякаш заплашваше да се развихри отново. Редуването на тишина и шум смътно напомняше симфония на Бетховен.
Седнали на един мек диван, двамата приятели отначало видяха как към тях се приближава висока, добре сложена млада жена с великолепна осанка, с неправилни, но вълнуващи черти на лицето, буйна и смущаваща с противоречивия си чар. Черната й коса падаше на сладострастни вълни, сякаш вече беше понесла любовни вчепквания, и се разпиляваше като пух по закръглените й рамене, които разкриваха мамещи възможности. Дълги тъмни къдрици покриваха наполовина горда шия, върху която светлината се плъзгаше, подчертавайки прелестната й заобленост. По матовата белота на кожата й играеха топли отблясъци. Засенените с дълги ресници очи изпускаха дръзки пламъци, любовни искри! Влажна и полуотворена, алената уста зовеше за целувка. Тази жена беше кръшна и гъвкава; гърдите и ръцете й бяха пищни като на някоя красавица, сътворена от Карачи. И все пак, тя изглеждаше пъргава и гъвкава и силното й тяло издаваше подвижността на пантера, а властното изящество на формите й обещаваше изпепеляващо сладострастие.