— Погледнете, господине, погледнете! Тук имаме само обикновени неща, но ако благоволите да се качите до първия етаж, ще ви покажа добре запазени мумии от Кайро, инкрустирани вази, скулптури от абаносово дърво, истински ренесанс, получени току-що и извънредно хубави.
В ужасното състояние, в което се намираше непознатият, бърборенето на този чичероне, глупавите търгашески приказки бяха за него като скудоумните шеги, с които дребните душици убиват гения. Решил да носи кръста си докрай, той си даваше вид, че слуша своя водач, като му отговаряше с жестове или едносрични думи; но незабелязано съумя да си извоюва правото на мълчание и се отдаде безпрепятствено на последните си размисли, които бяха ужасни. Той беше поет и душата му случайно откри обилна храна: предстоеше му приживе да види праха на двадесет свята.
На пръв поглед магазините представляваха безредна картина, в която бяха струпани човешки и божии творения. Крокодили, маймуни, препарирани змии се хилеха на черковни стъклописи, сякаш искаха да заръфат скулптурните портрети, да изтичат след лакираните предмети или да се покатерят по полилеите. Севърска ваза, където мадам Жакото беше нарисувала Наполеон, беше поставена до един сфинкс, посветен на Сезострис3. Началото на света и вчерашните събития си съжителствуваха с причудливо благонравие. Шиш за печене стоеше върху ковчеже за мощи, републиканска сабя — върху средновековна пушка. Нарисуваната с пастел от Латур мадам дю Бари със звезда на главата, гола, излегната на облаче, сякаш съзерцаваше с жадно любопитство един индийски чибук, мъчейки се да отгатне за какво служат висулките, които се виеха към нея.
Предмети, създадени, за да носят смърт, ками, странни пистолети, загадъчни оръжия, бяха смесени безредно с най-обикновени предмети от ежедневието: порцеланови супници, саксонски чинии, прозрачни китайски чаши, антични солници, феодални бонбониери. Кораб от слонова кост плуваше с издути платна върху гърба на неподвижна костенурка. Пневматична машина беше на път да извади очите на император Август, застанал невъзмутимо, с величествено достойнство. Множество портрети на френски старейшини, на холандски кметове, безчувствени и гега, както и приживе, се издигаха над този хаос от старини, като ги обгръщаха с непроницаемия си и студен поглед.
Сякаш всички страни на земята бяха донесли тук отломки от своята наука, образци от своето изкуство. Това беше някакво своего рода философско бунище, на което нищо не липсваше, нито лулата на дивака, нито зелените, извезани със злато чехли на султана, нито мавританският ятаган, нито татарският идол. Тук имаше дори и войнишка кесия за тютюн, дори и черковен потир, дори и украшения от нечий трон. Освен това върху тия чудовищни картини играеха хиляди светлосенки благодарение на множеството особени отблясъци, породени от преливащите се оттенъци, а ярки и тъмни петна се редуваха контрастно. Ушите сякаш долавяха сдържани викове, разумът се докосваше до незавършени драми, очите откриваха неугасени светлини. И над всички тези предмети с множество ъгли и безбройни извивки, които пораждаха най-живописни представи, неумолимият — прах бе хвърлил своята тънка пелена.