— Знам.
— Кулагин беше висок едър човек. Когато до докараха в болницата, тежеше четирийсет килограма — теглото на костите и кожата. Необратима фаза на алиментарната дистрофия.
В определен тежък момент всички гладуващи изпадат в помрачаване на съзнанието, превъртат в логиката, изпадат в деменция, в едно от трите „Д“ в прочутата колимска триада — деменция, диария, дистрофия… Знаете ли какво е деменция?
— Безумие?
— Да, да, безумие, придобито безумие, придобито слабоумие. Когато докараха Кулагин, аз като лекар веднага разбрах, че новият пациент отдавна е проявил признаци на деменция… Кулагин не дойде на себе си до самата си смърт. С него имаше торбичка с шах, който издържа на всичко — и на дезинфекцията, и на лакомията на криминалните.
Кулагин изяде, изсмука, изгълта белия топ, отхапа, отчупи, изгълта главата на черната кралица. И само мучеше, когато санитарите се опитаха да му вземат торбичката от ръцете. Струва ми се, че е искал да изяде своето произведение, просто за да го унищожи, да изтрие от земята всяка следа от себе си.
Трябвало е да започне да яде шахматните фигурки няколко месеца по-рано. Те биха спасили Кулагин.
— Но дали му е било нужно спасение?
— Аз заповядах да не се вади топа от стомаха. По време на аутопсията това можеше да се направи. И главата на кралицата също… Затова това е игра, двубой с две фигури по-малко. Вие сте наред, маестро.
— Не. — казах аз. — Нещо вече не ми се играе.