Яблоковски се върна в трапезарията и седна пред СКСК.
— Какво използва? Софтуер за телексна връзка?
Симона излезе от кухнята. Беше се сресала и преоблякла в джинси и една от ризите на Ейтан. Той й се усмихна, чудейки се как ли ще изглежда издута от бременността.
— Мога ли да помогна с друго освен с готвене? — попита тя.
— Ами и с това — посочи Бени към корема й.
— Не, наистина. — По време на военната си служба тя беше работила в „Дупката“ към Генералния щаб и затова беше свикнала с атмосферата на подобна трескава работа. Всъщност харесваше носталгичното чувство, с което прие промяната в дома си.
— Всъщност — обърна се Ейтан към Бени. — Телефонът работи ли?
— Да.
— Мона, не ни трябват никакви изненадващи посещения.
— О! — Тя покри устата си с длан. — Има такава опасност. Особено покрай новината.
— Тогава се обади на всеки, който смяташ, че може да реши да мине на гости тази вечер. На Яел, на Шломи, на Лиза. И на твоите родители. Кажи им, че всичко е наред, но се чувстваш изморена и ще си лягаш по-рано.
— Добра идея — подкрепи го Баум.
— И не много далеч от истината — добави Симона и пипна корема си. Тя дръпна един стол до стената между хола и трапезарията, вдигна слушалката и започна да набира.
— Шшшш! — размаха ръце Бени към всички в стаята и показа Симона.
Ейтан се наведе към него.
— Какво става горе? — попита той шепнешком.
— Очко се занимава с МИ–6. Силвия си е взела файловете. Има събрана цяла седмица прехванати. Рутинните червени флагчета, маркирани от Тел Авив за разследване.
— Че това ще й отнеме цяла нощ.
— И какво от това? Няма да ходи на танци я.
Ури Бадаш се откъсна от радиото си и седна до масата. Наля си чаша кафе и запали цигара.
— Е, няма какво повече да правя засега. Всички гранични служби и разузнавателни групи получиха заповед да ми докладват с подробности за всеки влязъл в страната от мъжки пол. Не можех да им кажа нищо повече като информация. Просто казах мъже. Няма значение дали са араби или не. Възраст между 30 и 40 години, 180 сантиметра височина.
— Благодаря, Ури — каза Ейтан.
— Няма защо. Готов съм да направя всичко, за да го начукаме на командира ти, приятел.
— Нямаме намерение да го чукаме — каза Бени. — Просто искаме да го заобиколим.
— Тогава оставете чукането на нас — ухили се злобно Бадаш.
Симона приключи с разговорите и се приближи бавно до масата. Държеше се за челото.
— Нямам какво толкова да правя вече — каза тя. — Май ще отида да повърна за разнообразие, а после ще си лягам.
Ейтан започна да се изправя, но Юдит се появи откъм трапезарията и хвана Симона за лакътя.
— Аз ще й помогна — каза тя.
— Ти си сладур — похвали я Баум. — Като се върнеш, изстискай всички наред и осъвремени данните.
Симона целуна Ейтан и двете жени тръгнаха нагоре по стълбите.
Клетъчният телефон звънна с електронна мелодия. Артър го взе, благодари няколко пъти и затвори.
— Девети участък в Ню Йорк твърди, че катастрофата с Пърлман е била съвсем случайна — каза с извинителен глас Артър. — От моята служба са проверили шофьора. Отвсякъде.
— Добре — Ейтан вдигна палец към агента на ЦРУ. Камил може и да нямаше нищо общо със смъртта на Хари Вебер, но за Ейтан последната постъпка на Цвика — изправянето пред връхлитащото такси — беше като предупреждение към колегите му за надигащата се буря.
— Имам Шандесе — обади се Ябло откъм трапезарията.
— Кажи му, че Ханс-Дитер Шмид желае да разговаря по една стара история насаме — отвърна Баум.
— Ясно — по войнишки отговори Ябло.
Очко слезе тичешком по стълбите, с което изненада Ейтан, който никога не беше виждал дребосъка даже и да ходи бързо, да не говорим за тичане. Очко потриваше ръце.
— Ще имаме описание! — обяви той.
— Какво? — не повярва на ушите си Ейтан.
— МИ–6 са дали „назаем“ на Скотланд Ярд досието по убийството на Самал и собственика на индийския магазин. Явно шофьорът на автобуса е дал описание на мъж, който слязъл заедно със Серж на Кенсингтън. Преди три дни обиколили с рисунката всички хотели в Лондон. Един администратор в пансион го разпознал и допълнил подробностите в описанието. До половин час скицата на лицето ще ни бъде изпратена по факса.
— Мецуян,44 Очко! — Бени стана и щипна умника си по бузата. — Страхотно. Качвай се обратно. — Очко се обърна и се понесе към мястото си.
Радостта беше временна, защото се появи Ябло с унила физиономия.
— Не става, Бени. Пиер Шандесе каза, че не може да дава никаква информация през главата на шефа си. Явно неговият шеф и Бен-Цион редовно се веселят в Париж. Бащите им са воювали заедно в Суец през 1956 година. Казва, че било много рисковано.