Но ужасно му се искаше да изпие една студена бира „Макаби“, да похапне тлъста шуарма, да се излегне спокойно върху източните брегове на Средиземно море.
Първоначално емиграцията му в Израел започна като обикновена екскурзия, както при повечето от европейските евреи. Но после остана, открил клишето на кипящия казан, където може да упражнява лингвистичните си способности когато поиска, при това да се чувства несравнимо по-удобно, отколкото навсякъде другаде по пътищата на своите скитания. Доста след пристигането си в Тел Авив Серж даже не мислеше за себе си като за евреин. Имаше по-скоро вид на скандинавец и беше отгледан без предпазливите самосъмнения и морални изпитания, характерни за останалите членове на Диаспората. После внезапно една сутрин се събуди в мръсната униформа на наборник от бригадата „Голани“. Тогава разбра, че дълбоко в сърцето си винаги е бил семит.
Но пътуванията му бяха прекъснати само от първите две години на военната служба, защото той скоро подаде молба за работа в АМАН. И скитничеството, макар и в командировка от „Специални операции“, започна отново с радост, подкрепена вече и от цел.
Винаги беше знаел, че Израел е твърде тясно място за одисеевата му натура. Серж имаше нужда да се мести, да кара по безкрайни автостради, да пресича граници и да разговаря с непознати. Да пътува със самолети и да пристига в нови, непознати земи, с приключенския дух, течащ из вените му.
Така че откъде, по дяволите, се взе тази сантиментална мъка в гърдите му?
Може би беше просто умора. Все пак напоследък работеше доста усилено. Не беше спал от тридесет и шест часа. Или заради Талия? Тя вече беше навлязла в седмия месец и сериозните изпитания на предстоящото бащинство бяха започнали да му тежат. Все още беше твърде рано, но със сигурност не желаеше собственото му дете да бъде отгледано от някой неизвестен емигрант. А мисълта да има син или дъщеря, които да говорят като завършили частно английско училище, беше направо отблъскваща.
Значи възрастта. Да, точно така. Остарява. Макар и в началото на тридесетте си години, той е предварително остарял и се поддава на емоциите на онези старци, които искат да умрат и да бъдат погребани на Обетованата земя.
А може би е времето. Късна пролет, а лондонското небе сипе вода като през февруари на Голанските възвишения. В Тел Авив плажовете са вече пълни. Израелските ученички вече събират летен тен. На плажа откъм високите кули на хотелите отекват ударите на тенисни топки, продавачи предлагат лимонови близалки, агресивни младежи в отпуска от армията съблазняват туристки с ужасяващия си английски.
О, да може да си облече шорти и тениска, да седне на въздух на „Дизенгоф“ с чаша бира и да чете някой жълт вестник като „Олам Азе“…
Работата му тежеше. И това беше част от нея. Служителите в посолството си споделят, показват си писма, говорят за родните си места, за кибуците си, за военните си другари, как им липсва Йерусалим, приятелите или семействата, живеещи в Галилея. Някой все мечтаеше да се гмурка в морето при Ейлат или да е на екскурзия в Негев, вместо да работи като охрана някъде си в Уестминстър. Е, след време човек започва да се заразява.
Но Серж беше благодарен за службата си. След Богенхаузен се беше чудил дали изобщо пак ще работи нещо друго освен шофьор на такси. Бен-Цион се готвеше да го изрита, но той се изхитри и набързо напусна армията. Държавната служба за сигурност го прие на работа с голямо удоволствие. Бяха груби, малко по-примитивни от останалите разузнавателни служби. Фактът, че той и Ейтан са застреляли не арабина, когото е трябвало, май изобщо не тревожеше новите му шефове.
Ейтан. Чудеше се какви ли лайна дъвче сега Екщайн. Мъчно му беше за него. Мъчно му беше за всички — Ейтан, Петер, Ети, Франси, Бени Баум.
Хари Вебер.
Може би точно заради него чувстваше тази носталгия.
Когато умре боен другар, животът ти внезапно придобива друго значение. Серж не се съмняваше в заключенията на следователите от ДСС33, че смъртта на „Хари“ е в резултат на случайна катастрофа, но това не омаловажаваше факта, че Цвика беше срещнал края си на осем хиляди километра от дома си в един мръсен град, пълен с непознати, смачкан между бронята на някакво такси и собствения си стар форд. Мисълта, че всичко става както е рекъл Господ го натъжаваше непрекъснато през последните две седмици и го накара сериозно да преосмисли много неща от живота си.