— Хора, не съм луд. Но ако не разбирате, значи вие сте луди! Двама от хората ми са убити в рамките на тридесет дни…
— Те не са твои хора — прекъсна го Ицик.
— Двама от бившите ми хора — продължи Ейтан, без да спре. — Те загинаха насилствено в рамките на един месец. Двама мъже от една група, с еднаква история, с еднакви врагове. Господи, то и един проклет уличен полицай ще се сети!
— Ти не си извикан тук, за да правиш заключения — отново се обади Ицик.
— Все някой трябва да ги направи — изсъска му Екщайн. Бен-Цион се надигна от бюрото си като надвиснал ураган.
— Остави човека да говори — каза Ури, протегнал ръка като пътен полицай.
— Ти с мен ли работиш или против мен, Бадаш? — попита Бен-Цион.
— Аз работя за моята държава — отвърна мъжът от ДСС, с намек, че егоизмът на полковника е добре известен дори и извън АМАН. — Остави го да говори.
Бен-Цион млъкна. Ейтан извади цигара от джоба си. Ръцете му трепереха. Бени му поднесе огън.
— Двама души. — Ейтан издуха дима и започна да се разхожда накуцвайки. — Цвика загива. Добре. Пътна злополука. Чудесно, всички го приехме така. Аз също. Кълна се, че не съм бил подозрителен. Случват се такива работи. Но Серж? — Гласът му се пречупи, когато изрече името на приятеля си, но той продължи: — Серж? Жертва на обир? Ние тук да не сме малоумни? Той е толкова добър, че ние, всички останали, винаги сме му завиждали. Той толкова бързо може да те повали, още преди да си помислил какво ще ти се случи. Пистолетът му като че има очи, казвам ви го! — Ейтан осъзна, че говори в сегашно време и млъкна.
— Наистина е съмнително — намеси се Силвия през облак дим.
— Благодаря ти — поклони й се с жест Ейтан. — Смела и умна жена.
— Но какво общо, по дяволите, има това с „Флейта“? — попита Бен-Цион. Един от телефоните върху бюрото му зазвъня, но вместо да го вдигне, полковникът изрева с всичка сила: — Ариела! Казах никакви разговори!
Телефонът млъкна.
— Амар Камил е основният заподозрян — отвърна просто Ейтан.
— Ти просто имаш фикс-идея, Екщайн — избухна Бен-Цион. — И аз няма да толерирам подобни емоции.
— Чудесно — отвърна Ейтан. — Аз съм емоционален. Да. Полковник Бен-Порат също беше емоционален преди войната „Йом Кипур“ и никой не го послуша. Изгубихме три хиляди души, а той свърши в Бейт Мешугаим38. — Той използва умалително име за лудницата.
— И ти там ще идеш — каза Хайнц, усетил известна сигурност да се присъедини към противника на Екщайн.
— Май съм в Русия — каза Ейтан и отново вдигна очи към тавана. — Господи, помогни ми, аз съм в Русия!
— Мислех, че досието на Камил е приключено — въпросително каза Ури. — За всички служби.
— Е, та? Нека да е. Отворете го. Отново — изрече бавно Ейтан, като че ли говореше на деца от детска градина. — За Бога, хора, да погледнем истината в очите. Майките ни вече не са девственици!
— Закривам съвещанието — внезапно застана зад бюрото си Ицик, седна и започна да прелиства книжата. Всички го гледаха, но никой не помръдна. Той вдигна очи. — Съжалявам, господин Екщайн. Трудно е да се преглътне, знам. Но това е просто абсурд.
— Защо да е абсурд? — обади се Дани Романо, ядосвайки още повече Бен-Цион. Той блъсна с юмрук по бюрото си така, че книжата подскочиха, а празната чаша от чай се обърна.
— Защото! Идеята за мъртъв терорист, оживял, за да си отмъщава на един от бившите ни екипи, е глупава! Смешна! — Полковникът внезапно се изправи отново, с което, без да иска, показа на всички присъстващи, че и сам не може да се убеди с думите си. — И откъде, по дяволите, този призрак знае кои са всички членове на екипа? — Ицик зачака отговор. Въпросът му беше правилен и никой не му отговори. — Отговорете ми. — Той огледа всички поред. — Да не би да ми намеквате, че имаме проникване?
— Това не е възможно — каза Силвия.
— Вероятно е той — саркастично изрече Екщайн и посочи с пръст Хайнц. — Защото се опитва да погребе всяка добра идея, която се появи.
Хайнц стана яркочервен под белезникавата си коса. Стисна юмруци и пристъпи напред. Изръмжа. Но Дани го хвана за ръкава.
— Чакайте. Стоп. — Бени пристъпи в центъра на стаята, вдигнал ръце като боксов съдия. — Да помислим минутка. Наистина. Спокойно. — Тонът на Баум бързо потуши опасните искри, които бяха започнали да прехвърчат из кабинета. Той беше майстор, който знае точно кога да мълчи и кога да си каже репликата. Двамата с Екщайн бяха дискутирали проблема за Камил и преди. Набързо, като специалисти над стара кръстословица. Той се обърна към Екщайн: — Добре, Ейтан. Въпросът е идеален. Как предполагаемо възкръсналият Камил би могъл да узнае кои са точно хората?