Ахмед Бустани! Можете добре да си представите какво въздействие ни оказа това име. Значи все пак братът на нашия приятел! С мен вдовицата едва ли щеше да сподели толкова скоро тези неща, но двете жени още вчера бяха намерили духовна близост и доверието дойде от само себе си. Естествено това, което предадох с няколко кратки думи, узнахме не веднага, а полека-лека, в продължение на часове. Докато говореше, сдържаната сърдечна мъка поглеждаше от нейните дълбоки, влажни очи и от наша страна щеше да е безжалостно, направо жестоко да увеличаваме е въпроси мъката само за да утолим някакво обикновено любопитство. Ахмед Бустани беше починал, ще се изразя с една позната дума, от носталгия. Любовта към жената и детето само бе забавила смъртта, без да съумее да я предотврати. Мисълта да бъде отритнат от бащата и цялото семейство и никога да не намери вече прием — роднинството при семитите е неразривно, — му беше коствала живота. И вече на смъртния одър бе взел от своята съпруга обещанието да отиде с детето на поклонение до Йерусалим и да потърси брат му, та ако е възможно, да се сдобри с него.
От Дъба на Авраам те всъщност възнамерявали да вървят само до Витлеем, но в евангелския дом получили бележка от някой си Абд ен Ном от Витания, който щял да им подсигури безплатен подслон и храна в дома си. И същевременно било добавено, че познатият ни хаммахр трябвало да отиде да вземе някого от Йерусалим, така че можел да ги откара, без да е необходимо да плащат. Те се радваха на услужливостта на този мъж и на съществуващата човеколюбивост в руския евангелски дом край Авраамовия дъб, без да подозират, че дължат всичко това на нашия Герой на кръвното отмъщение. Но не се бяха спуснали в долината Хинон и оттам да се отправят директно към Абд ен Ном, а дошли при нас, за да се осведомят дали една самотна християнска поклонничка може да отседне при този мъж. Ние им дадохме възможно най-добрата информация и им предложихме да ги придружим до него, за да видим що за човек е. Те приеха с благодарност и тъкмо се канехме да потеглим, когато на вратата ни се почука и за четвърти път отново влезе момчето. Беше останал без дъх и извика, когато съгледа Шамах и майка й:
— Значи вярно ми е казал хаммахрът! Вие сте се отбили първо тук, вместо да яздите към Абд ен Ном! Но защо се бавите толкова? Защо не отивате към Витания, по долината Хинон, както бях казал на хаммахра?
Беше на път да се издаде. Аз го улових за яката и го отведох в съседната стая. Там казах:
— По моему Шамах и майка й не бива да знаят, че си скроил с хаммахра съзаклятие. А ето че ти пристигаш и самият заговаряш за това!
— Аллах, Аллах! — изплаши се той. — Имаш право. Това е глупаво от моя страна. Ама я се постави в моето положение, ефенди! Стоя си аз с всичките мои лъвове, слонове, китове и хипопотами и си чакам да мине Шамах, та с едно голямо тържествено шествие да я придружа до Витания…
— С хипопотамите и слоновете? — прекъснах го аз на думата.
— Да, естествено! — кимна той. — Свиках ги, за да посрещна с тяхна помощ тържествено моята нова приятелка. Претърсихме цялата околност за цветя и храсти, които да носим пред и зад нея. Когато дойде, спираме я и правим поклоните си. После ще бъде издекламирана една поема от Фирдузи. [15] След това аз ще държа тържествена реч. Когато свърши, следват нови поклони с песен, която отчасти ще пеем, отчасти ще свирим. Сетне идва ред на втора поема — от Бусири. И накрая един победен крясък — колкото силно можем да изкрещим. Разделяме се и шествието се раздвижва — половината отпред, половината отзад, а аз по средата между майката и дъщерята като водач на двете магарета.
— Възхитително замислено — засмях се аз.
— Нали? А сега си представи, че сме чакали часове наред и никой не идва! Когато майката на Шамах се разделила пред вратата ти с хаммахра, оня тръгнал да се разхожда из града с магаретата си, наместо да продължи по пътя, който му бях набелязал. Чак по-късно се сетил да го стори и ето как аз едва преди няколко минути научих, че така копнеещо очакваните гости се намират при вас. Веднага хукнах насам да ви кажа час по-скоро да пристигате, ако не искаме моите лъвове и китове да изгубят търпение.
15
Абу ’л-Куазим Мансур /род. между 932 и 942 поч. между 1020 и 10261/ — персийски поет — Б. а.