— О, мисля, че всичкото заедно! — се търкулна със смях тя и легна по гръб. — Какво бихте предпочели, сър? Да бъда съблазнена? — Тя мързеливо се протегна и изви в мост тънкото си гъвкаво тяло.
Рурк не откъсваше поглед от чудесната гледка, която представляваше нейното тяло. Тя беше по-красива, отколкото би могло да се опише с думи. В него отново се събуди желанието. Ала с гърлен кикот Шана му се измъкна и се хвърли върху него, застанала на колене.
— Или ще предпочетете изкусителката? — тя го хвърли по гръб, наведе се безсрамно над него, докато гърдите й докоснаха неговите, и го целуна с такава страст, че под нея той се разтрепери от желание.
— Или ще пожелаете да извикате със заклинания магьосницата? — Шана отметна глава с диво изражение, изкриви пръстите си като костелива вещица и впи нокти в гърдите му.
Рурк издаде сподавен стон, надигна се и в следващия миг тя вече лежеше под него. В очите му все още се прокрадваха весели пламъчета, но вече не му се играеше. Шана почувства, докато я целуваше, че работата става сериозна.
Шумни стъпки изтропаха по коридора и спряха пред вратата. Разнесе се гласът на Харпиен.
— Рурк! Рурк! Капитан Рурк! Хей! Ало?
Проклинайки, Рурк се прехвърли през леглото, за да грабне сабята и пистолетите.
Шана светкавично се шмугна под чаршафа и го придърпа до брадичката си.
Вратата отскочи и се блъсна с трясък о стената. Ала в същия миг Харпиен вече гледаше в дулото на пистолета, който един гневен гол мъж бе насочил към челото му.
Слисан, Харпиен вдигна ръце.
— Кротко, синко! Не бива да плашите така един стар човек…
— Какво, по дяволите, търсите тука? — се озъби Рурк.
— Без оръжие съм… Идвам само да поговорим…
— Без оръжие? — извика Рурк и почти бодна със сабята си Харпиен под коляното, на мястото, където от ботуша се подаваше дръжката на кинжал.
Англичанинът само сви рамене и свали ръце.
— Ако бях чак толкова честен, млади дяволе, нямаше да съм пират.
— Ами аз не знаех, че точно сте легнали да се дуелирате, момчето ми — ухили се Харпиен. — Обърках ви работите, съжалявам!
— Пръждосвайте се, по дяволите! Можем да говорим и в кръчмата.
Англичанинът махна с ръка.
— Е, хайде, вдигайте платната, деца, и потегляйте! Нямам лоши намерения. Мислех, че обядвате. Не можех да зная, че сте разперили крилцата на непечена гъска…
С повдигане на раменете, което трябваше да означава нещо като извинение, той мина през стаята, откъсна си парче от печената птица на подноса, отхапа и продължи с пълна уста:
— Има една важна работа, дето трябва да обсъдя с вас.
Той се настани до Шана и й хвърли мазна усмивка, докато натъпкваше с пръсти хапката в своята паст. Изпълнена с отвращение, Шана се дръпна и потърси закрила в ръцете на Рурк. Полуседнал, полуколеничал, Рурк седеше на леглото срещу капитана, насочил върха на сабята си към него.
Харпиен изчопли парченце месо от стърнището на брадата си и посочи с гъшата кълка към Шана.
— Вярно, че е доста забавна. Като си спомня как просна по гръб Кармелита, почвам да си мисля, че ще е твърде гореща и дива само за вас единствено. Какво ще искате за тая жена? Надали си струва ядовете, дето ви причини досега… — Старият разбойник накриви глава и намигна с кръвясалото си око. — Дайте ухо на приказката ми, приятелю! Предлагам кесия злато за три нощи подред.
— Може да се случи да дойде и вашето време — отвърна Рурк предпазливо. — Ама засега жената е моя!
— Ай, ай, капитане, това вече дадохте ясно да се разбере — изпъшка старият. — И все пак…
Харпиен не можеше да устои на изкушението и протегна мазна лапа към пищните къдрици на Шана. Ала ръката му изведнъж замря във въздуха. Сабята на Рурк се бе вдигнала. Харпиен усети, че ако се доближи, на ръката му ще остане навярно само палецът. Леденият дъх на смъртта, който лъхна от очите на Рурк, накара Харпиен да настръхне.
— Да ви вземат мътните, човече! — промълви той с безцветен глас. — Нещо много сте докачлив!
Той хвърли към масата полуизядения копан, без да улучи, стана от леглото, кръстоса ръце на гърба си, полюшна се на ботушите си и направи усилие най-после да облече в думи искането си.
— Корабът, дето е само мой, е малко по-малък от оня, дето беше на Пелие, а сега стана ваш… — започна той обстоятелствено. — Ами аз отдавна съм хвърлил мерак на тая шхуна, дето Пелие я беше кръстил „Гуд хаунд“1. Е, не искам сега заради един кораб да се излагам на опасното ви умение да се фехтувате, ама навярно ще можем да направим една сделка. Вие сте новак и не познавате много-много нашите работи. С шхуна като „Гуд хаунд“ аз бих могъл да прибера добра плячка и не бих прахосал нито платна, нито храбри мъже да си губя времето с Трейхърн и такива като него. Та ми иде на ум да направим размяна. Ще хвърля в сделката моя кораб и частта, която ми се пада от златото. Справедлива цена за вашия „Гуд хаунд“, така смятам аз!