Трейхърн остави залъка си и посочи Рурк:
— Него питайте. Той е собственикът.
Ралстон и Гейлърд отправиха пълни с негодувание погледи към Рурк, който хладно обясни:
— Джентълмени! Според английския закон е разрешено на роби да придобиват имущество. Спечелих шхуната в честен бой, това може да потвърди мадам Бошан!
— Но това е чудовищно! — възкликна сър Гейлърд. Струваше му се противоестествено някакъв роб да притежава кораб, докато той, джентълмен с благороднически титли, трябваше още да търси пари за построяването на една корабостроителница.
— Както и да е — настоя Рурк ухилен, — но шхуната ми принадлежи и ще остане моя собственост, освен ако не реша да платя с нея, за да си върна свободата. Все пак смятам, че ще ми трябва повече време да спечеля цял кораб, отколкото да изплатя дълга си. „Щорм“2 ще бъде на разположение за пътуването на господаря на острова към колониите, като отплата за извършения ремонт. По наше мнение това е една честна сделка…
— „Щорм“ ще се казва, така ли? — осведоми се високомерно Ралстон.
— Да, прекръстих я. Напоследък нещо обикнах бурите и ветровете, изглежда ми носят само добри неща. Мисля, че това име е много подходящо.
— Моята дъщеря би изпитала по-скоро ужас! — отбеляза Трейхърн разсеяно, но не му убягна, че Шана силно почервеня от думите на Рурк. — Няма причина да се бои, но си е такава от дете.
— Може би с времето ще го надрасна — отвърна Шана тихо, но не събра смелост да срещне очите на съпруга си. — Всъщност нали една буря ни даде възможност да избягаме от пиратите…
Трейхърн бе погълнат от яденето на омара и само промърмори:
— Има време. Някой ден самата вие ще имате деца. Няма да е разумно да наследят от вас такива страхове.
— Не, татко — потвърди Шана.
— А пиратските съкровища, които бяха на шхуната? — запита Ралстон. — Да не би и те да принадлежат на мистър Рурк?
— Негови бяха — обясни Трейхърн, — но той подари всичко, което не бе моя собственост, на мистър Гетлие и мис Дора като компенсация за дългогодишното им робство при пиратите.
Ралстон изненадано вдигна вежди.
— Изключително великодушно, ако помисли човек, че той би могъл да си откупи свободата с тези пари.
Рурк се направи, че не чу ехидния тон.
— По право се падат на тях. Мисля, че това е честно възнаграждение за службата им при пиратите.
Гейлърд мълчеше. Не можеше да разбере хората, които правеха подаръци, още повече когато ставаше дума за цяло състояние. Ралстон обаче смяташе, че му е ясна причината за тази щедрост. С тази си глупост робът явно искаше да се докара пред дамата. Той реши веднага да смени темата и бързо да лансира в играта своя кандидат-жених.
— Мадам — обърна се Ралстон към Шана, — известно ли ви е всъщност, че бащата на сър Гейлърд е лорд и върховен съдия? — Той хвърли поглед към Трейхърн, за да се увери, че и той ще чуе неговото съобщение, но се ядоса, като видя, че господарят на острова невъзмутимо продължаваше да чопли любимото си ядене.
— Действително? — Шана извърна любопитни очи към мъжа отляво. — Лорд Билингсхъм? Като бях в Лондон, не чух това име. Отдавна ли е съдия?
Гейлърд попи устните си със салфетката, преди да погледне Шана с най-сериозно изражение.
— Не бих могъл да се сетя каква ли би могла да бъде причината, мадам, която да накара дама с вашето положение да се срещне с баща ми… Той изпълнява тежката, но благородна обязаност да раздава правосъдие над измета на обществото. Той съди убийци, крадци, разбойници, всякакви злосторници. И напразно бихме търсили там, където си дава среща тази паплач, такова нежно цвете като вас. Изпратил е мнозина вече по заслужения път към бесилката в Трайбърн. Но от съображения за сигурност той предпочита мошениците да го знаят под името лорд Хари.
Ралстон внимателно наблюдаваше Рурк, но той продължаваше да яде невъзмутимо. Питни също бе изцяло погълнат от своята вечеря. Шана не вдигаше поглед. Тя много добре си спомняше как надзирателят Хикс бе споменал за лорд Хари, спомняше си смъртната присъда на Рурк и нейното изпълнение. Но все пак много й се щеше да разбере каква роля бе играл Ралстон.
Човек би трябвало да познава Рурк добре — толкова добре, колкото го познаваше Шана — за да долови внезапното му съсредоточаване в поднесената храна и постепенното втвърдяване на погледа му. Ноздрите на Рурк леко трепваха при всяко споменаване на омразното име. Но иначе той добре си играеше ролята на роб, без да събуди и най-малко подозрение.
Шана обаче реши да поразпита сър Гейлърд, като преди това го зашемети с една свръх любезна усмивка.