— Разбира се. Все пак са търсили начин да се свържат с мен — каза тя.
— Имах предвид, че са те виждали в апартамента ти — поясни Нокс.
Грейс възмутено сви устни.
— Слушай, оглеждаха те като истински похотливци — каза той и я видя как потръпна. — Това можем да го използваме в наша полза — добави той и забеляза, че тя просто с поглед го молеше да спре. — Трябва да се обадя на Сержанта и да му кажа, че сме разкрити.
— И че си ранен — добави тя.
— Той може да съобщи на Маргарт.
— Аз ще се погрижа за това, когато се видя с него и с Престън Чи. Джон, много съжалявам за това, грешката е моя — въздъхна тя.
Нокс не се опита да възрази.
— А за нападението… — започна той. — След като смазахме от бой момчетата на Йонг Ченг, въпреки че те самите няма да се оплачат в полицията, има голям шанс ченгетата вече да са научили за това. Навсякъде в този град има твърде много очи и уши, така че спокойно можем да добавим и полицията към списъка на хората, с които не трябва да се сблъскваме… — заяви Нокс и отпи от бирата си. — Освен това те имат програми за разпознаване на лица. Сержантът ме предупреди и трябва да внимаваме.
— Когато разбере за раняването ти, господин Дулич вероятно ще поиска да се изтеглиш обратно в Хонконг — каза тя и едва отпи от бирата си.
— Значи няма да разбере. Освен това не отговарям пред Сержанта — поясни Нокс.
— И двамата отговаряме пред господин Дулич — поправи го тя. — Той е прекият ни началник.
— Това е спорен въпрос… — отвърна Нокс.
— Вярвам, че ще ни изтеглят.
— Нека те попитам нещо — сниши глас Нокс. — Ако решат да те „изтеглят“, ти би ли оставила Лу?
Грейс притисна бутилката към гърдите си и сведе глава, без да отговори.
— И аз не бих — отвърна Нокс.
13.
12:10 часа
небостъргачът Tomorrow Square
Шанхай
Ресторант „Белият лотус“ се намираше на двадесет и седмия етаж на небостъргача Tomorrow Square, издигнат от хотелската верига „Мариот“. Ресторантът разполагаше с двадесет частни сепарета, разположени встрани от централния салон. От всяко от тях се разкриваше гледка към хоризонта на града. Дискретният персонал от келнери идваше и си отиваше безшумно, като единствено главният келнер оставаше в стаята, застанал чинно в ъгъла прав и с ръце зад гърба.
Алън Маргарт не му обърна никакво внимание. Кръглата маса беше достатъчно голяма за десет души и това, че на нея седяха само трима, изглеждаше странно. Престън Чи бе седнал малко по-близо до Маргарт, отколкото до Грейс, изолирайки я от шефа си. Около четиридесетгодишен и с тесни свински очички, Чи носеше скъп тъмносин костюм и златна игла за вратовръзка, а от цялата му осанка се излъчваше раздразнение и досада.
Грейс ги осведоми за новините около доставчика от „Шерпа“ и за това, че бяха обходили маршрутите, записани в джипиеса на Данър. И им напомни за необходимостта да погледне годишните счетоводни отчети.
— От това, което ни казвате, съдя, че определено сте постигнали напредък — каза Маргарт. — Това е добре.
— Разбрах, че сте се справили с преговорите — рече Грейс.
— Да.
Престън Чи я изгледа недоверчиво и изучаващо. Грейс събра мислите си и се опита да отговори с възможно най-уверения и професионален тон:
— В търсене на счетоводните документи и местонахождението на Едуард Лу, двамата с партньора ми разпитахме част от хората по маршрутите на Лу… Тези, които са получавали поощренията. Опасявам се, че никой от тях не отговаря на профила на евентуалните му похитители. В течение на процеса открихме и допълнително плащане, което скоро е било прибавено към списъка на Лу — каза тя и внимателно огледа реакциите им. Маргарт се подсмихна, а Престън Чи остана безмълвен, в изражението му не се четеше нищо. — Ако трябва да бъдем максимално ефективни, трябва да знаем кои са тези хора и какви са били целите на плащанията — допълни тя и зачака.
Чи бе твърде добре обигран, за да позволи каквато и да било емоция да се изпише на лицето му.
— Първото от двете плащания се е състояло на десето число миналия месец или поне някъде около тази дата — продължи Грейс, припомняйки си датата, отбелязана в гласовите бележки на Данър.
Погледът на Престън Чи се прикова в нея; мъжът явно се чудеше какво да каже.
— Скъпо момиче — започна той, — намираме се пред края на проекта по изграждането на „Ксуан Тауър“. Нормално е да са възникнали някакви непредвидени разходи.
— Трябвало е да се плащат допълнителни „поощрения“, разбираемо е… — съгласи се Грейс.
Тя знаеше, че Чи лично се бе занимавал с контрола на подкупите, давани от „Бертолд Груп“, и участваше в цялата афера като буфер, който да защити Маргарт.
— Идеята е, че у тези мъже се е пробудил интерес заради усилията ни да намерим господин Лу — продължи тя. — От съществено значение е да узнаем точната им роля. Ако мога да го кажа направо: трябва да знаем дали те са наши врагове или приятели. Към настоящия момент по поведението им може да се съди, че са по-скоро противници.
Дискретно почукване на вратата на частния салон я прекъсна. Престън Чи придоби още по-раздразнено изражение, когато цяла върволица келнери влезе през вратата и им сервира дим сум20. Наляха им чай и изчезнаха също толкова бързо, колкото се бяха появили. Храната остана на помощната количка за сервиране, докарана до Маргарт, който напълни чиниите.
— Каква е била целта на тези плащания? — попита Грейс.
Сякаш изведнъж изгубил апетит, Маргарт остави клечките си за хранене върху малката порцеланова поставка до вилицата си.
— Въпросите ви започват да стават нахални — предупреди я Престън Чи.
— Тази информация е важна за изпълнението на задачата ни и за нашата сигурност — отвърна тя. — Разплащания, изнудване… Плащанията имат ли нещо общо с филма, който се снима? С липсващия оператор?
Маргарт я изгледа с пронизващ поглед, а Чи невъзмутимо продължи да похапва от предястието си, за да не изстине.
— За пръв път научих за проблема едва преди няколко дни — каза Маргарт. — Заклевам се, че нямаме нищо общо с това.
— А за най-скорошните плащания? — попита Грейс.
— Както и Престън спомена, това е неизбежно към края на всеки проект и касае обичайните непредвидени разходи — обясни Маргарт. Сетне млъкна за миг, за да си поеме дъх. — Надявам се и обещавам, че ще направим всичко възможно да върнем господин Лу обратно. С вашата помощ, разбира се. Определени финансови въпроси обаче следва да останат конфиденциални. Както можете да си представите, тук става въпрос за милиони долари и ако това имаше нещо общо с господин Лу, каквото и да било, то нямаше да се поколебаем и за миг да споделим информацията с вас. Разбирате ли? Ние не сме глупаци, госпожице. Искаме същото, към което се стремите и вие.
Хрумна й, че Еди Лу вероятно беше разкрил нещо около филмовия екип. Момчето просто не можеше да се сдържи да стои настрана, когато ставаше въпрос за филми, и тази му страст бе и причината той — а покрай него и всички останали — в момента да се намират в тази каша. Тази страст бе докарала семейството му до финансов крах.
— Последните увеличения по фактурите на нашите подизпълнители бяха одобрени и заплатени, това е всичко — намеси се и Чи. — Причината да наемаме подизпълнители е, че някой трябва да се заеме именно с непредвидените неща, които възникват в последния момент.
Грейс много добре знаеше защо се наемаха подобни подизпълнители — за да може криминалните деяния около подкупите да бъдат прехвърлени на някого другиго. Но прехапа език и замълча.
— Много добре. Благодаря ви — каза тя накрая.
— Слушайте — започна Маргарт, — няма да ви лъжа: ако счетоводните документи на Лу, засягащи подкупите, излязат в публичното пространство, това може да ни довлече много неприятности. Искаме и трябва да си върнем тези записи, но без съмнение на първо и единствено място поставяме задачата да върнем Лу и Данър невредими, точно както ви казах и преди. За всичко необходимо в тази връзка сме на ваше разположение — заключи той.