— Ще спечелиш — увери я Тюла Суматохова. — Дори и на някои от старите ще им се иска някой да й поохлади малко самочувствието. Всичките знаят, че голяма магия е станало. Цяла бъркотия не е останала на мили околовръст.
„И какво значи, ще спечеля, защото някои хора имат зъб на някого ли?“ — помисли си Тифани. „Ей с това вече наистина ще има да се гордея…“
— Можеш да се обзаложиш, че тя ще стане, — изказа се Аннаграма — помни ми думата. Ще заразправя на всички, как чудовището завлякло горкото детенце в Оня свят и как тя те била върнала. И аз да бях на нейно място, така щях да сторя.
„Ти сигурно щеше“, помисли си Тифани. „Но ти не си на нейно място, нито пък аз.“
Тя се взря в Баба Вихронрав, която отпращаше с махване на ръка две-три от по-старите вещици.
„Интересно“, помисли си тя, „дали те не й говорят неща от рода на «На това момиченце трябва някой да му поохлади малко самочувствието, Госпожо Вихронрав».“ И докато си го мислеше, Баба се обърна и видя, че Тифани я гледа…
Мишките спряха да пеят, предимно от смущение. Някое време всички мълчаха, после някои заръкопляскаха, защото нали така се правеше. Една вещица, която Тифани не познаваше, влезе в оградения квадрат, не преставайки да ръкопляска по онзи суетлив начин, с ръце вдигнати пред брадичката й, който някои използват, когато искат да подбудят зрителите да поръкопляскат поне още мъничко.
— Чудесно, Дорис, превъзходно изпълнение, както винаги — зачурулика тя. — Забележително са напреднали от миналата година, много ти благодаря, прекрасно, браво… хъ-хъм…
Жената се позапъна, докато зад нея Дорис Тъпчинещова пълзеше на колене мъчейки се да събере мишките си в кутията. Една от изпълнителките беше изпаднала в истерия.
— А сега, може би… някоя дама би пожелала да, Ъ-ъ… да излезе на, Ъ-ъ… сцената? — подкани ги водещата бодро като стъклена топка току пред пръсване. — Някоя ще се пробва ли?
Настъпи тишина, последвана от още тишина.
— Хайде де, не се срамувайте, дами! — гласът на водещата ставаше все по-напрегнат с всяка секунда. Не е шега работа то да организираш цяло поле пълно с родени организаторки. — Скромността не краси вещицата! Коя иска да излезе?
Тифани усещаше как островърхи шапки се извръщат, някои към нея, други към Баба Вихронрав. Отсреща Баба посегна и рязко отблъсна от рамото си нечия ръка, без да откъсва очи от Тифани. „И никоя от двете ни не си носи шапката.“ — помисли Тифани — „Някога ти ми даде виртуална шапка, Бабо Вихронрав и съм ти много благодарна. Днес обаче тя не ми трябва. Днес знам, че съм вещица.“
— Е, хайде де, дами! — подкани ги пак водещата, вече почти в паника. — Та това са Изпитанията! Приятелско и поучително съревнование в дух на братство и добра воля! Не може все някоя дама… или може би млада дама…?
Тифани се подсмихна. Трябваше да е „сестринство“, а не „братство“. Ние нали сме сестри, госпожо, не братя.
— Давай де, Тифани! — подкани я Тюла. — Те знаят, че те бива!
Тифани поклати глава.
— Ах, така значи било — изви очи Аннаграма. — Дъртата чанта пак е бъркала в ума на момичето, както винаги…
— Не знам кой в чий ум е бъркал — сопна се Петулия и запретна ръкави. — Аз обаче ще си направя номера с прасето.
Тя се изправи и тълпата се развълнува.
— О, значи ще е… А, това си ти, Петулия — каза леко разочаровано водещата.
— Да, г-це Пенджерева, ще изпълня номера с прасето — обяви гръмко Петулия.
— Но, ъ-ъ, като гледам не си водиш прасе — стресна се г-ца Пенджерева.
— Да, г-це Пенджерева, ще изпълня номера с прасето… без прасе!
Това предизвика вълнение и викове „Невъзможно!“ и „Тук, знаете ли, има малки деца!“
Г-ца Пенджерева се озърна за помощ и не намери такава.
— Ами добре тогава — склони безпомощно тя. — Щом като си сигурна, миличка…
— Да, сигурна съм. Ще използвам… кренвирш! — обяви Петулия, извади един от джоба си и го вдигна за всеобщо изумление.
Тифани не видя номера. Нито пък Баба Вихронрав. Погледите им като, че очертаваха железни решетки и дори г-ца Пенджерева инстинктивно гледаше да не ги пресича.
Тифани обаче чу изквичаването и възгласите на изумление и гърма от аплодисменти. В този момент хората щяха да ръкопляскат на всичко, също както запреченият порой би рукнал от където и да е, стига да заобиколи дигата.