На пътя отсреща спящото куче се събуди, прозина се и се изправи на крака. Довлече се до пейката, на която седяха, изгледа укорително Тифани и се сви на кълбо до краката й. Миришеше на стари мокри черги.
— Има… нещо… — каза много тихо мис Тик.
Паника обзе Тифани.
Слънцето се отразяваше от белия прах по пътя и от отсрещния зид. Пчели жужаха сред малките жълти цветчета растящи по върха на зида. В краката на Тифани помиярът хъркаше и от време на време попръцкваше.
Но нещо беше не наред. Нещо я давеше, притискаше я, притискаше околността, смазвайки я под ярката дневна светлина. Мис Тик и нейната мрежа от конци бяха застинали до нея, замръзнали в момент на тих ужас.
Само нишките се движеха, сами. Яйцето подскачаше, стъкълцето проблясваше, мънистата се мятаха от конец на конец…
Яйцето се пръсна.
Дилижансът пристигна.
И докара света със себе си, в облак прах, сред шумотевица и тропот. Засенчи слънцето. Отвориха се врати. Раздрънчаха се такъми. От конете се вдигаше пара. Помиярът седна и завъртя опашка с надежда.
Натискът си отиде… не, той избяга.
До Тифани мис Тик извади кърпичка и забърса яйцето от роклята си. Остатъкът от бърканицата вече беше изчезнал в джоба й със завидна скорост. Тя се усмихна на Тифани и продължи да се усмихва докато говореше, от което изглеждаше малко смахнато.
— Недей да ставаш, не мърдай, просто си стой кротко като мишчица.
Тифани не се чувстваше в състояние да прави каквото и да е, освен да си стои кротко. Чувстваше се както когато се събудиш след кошмар.
По-богатите пътници заизлизаха от дилижанса, а по-бедните заслизаха от покрива му. Мърморейки и разтъпквайки се, вдигайки купища прахоляк, те се изнизаха в хана.
— А сега — заговори мис Тик, след като вратата на хана се затвори — ние… ние ще се, ами, поразходим. Виждаш ли онази горичка? Натам сме. А когато каруцарят г-н Крабър се види с баща ти утре, ще му каже, че, ами че те е оставил тук точно преди да пристигне дилижансът и… и… и всички ще са доволни, и никой няма да е излъгал. Това е много важно.
— Мис Тик? — започна Тифани вземайки си куфара.
— Да?
— Какво се случи преди малко?
— Не знам — призна си вещицата. — Наред ли се чувстваш?
— Ъ… да. Останал ви е малко жълтък по шапката.
И си притеснена, помисли си Тифани. Това беше най-тревожещата част.
— Жалко за роклята ви — добави тя.
— И по-лошо е виждала — отвърна мис Тик. — Да вървим.
— Мис Тик? — пак се обади Тифани, когато потеглиха.
— Ъ, да?
— Вие сте много притеснена — каза Тифани. — Ако ми кажете защо, тогава и двете ще сме притеснени, което ще значи само по половината притеснение за всяка от нас.
Мис Тик въздъхна:
— Може и нищо да не е било.
— Мис Тик, но яйцето се взриви!
— Да. Ами. Бъркотията, видиш ли, може да се използва като прост детектор и усилвател на магия. Всъщност е много грубо приспособление, но винаги си струва да направиш някоя в случай на опасност и неяснота. Мисля, че… сигурно не съм я направила правилно. И понякога се получават разряди на случайна магия.
— Направила сте я, защото сте била обезпокоена — изтъкна Тифани.
— Обезпокоена ли? В никой случай. Никога не съм обезпокоена! — сопна се мис Тик. — Обаче, понеже си го поставила на въпрос, бях загрижена. Усещах, че нещо не е така. Нещо наблизо, струва ми се. Сигурно не е било нищо. Фактически се чувствам много по-добре, сега като си тръгваме.
Но не изглежда да си по-добре, помисли си Тифани. И не бях права. Двама души значи два пъти повече притеснение за всеки.
Но тя беше сигурна, че в Дверизи няма нищо магично. То беше само една отбивка на пътя.
Двадесетина минути по-късно пътниците заизлизаха, за да се качат на дилижанса. Кочияшът забеляза, че конете се потят и се зачуди защо ли чува бръмчене на мухи, когато никакви мухи не се виждаха.
Кучето, което беше лежало насред пътя, по-късно беше намерено свито в една от конюшните и разтреперано.
Горичката беше на около половин час ходене, като мис Тик и Тифани се редуваха да носят куфара. Тя не беше нищо особено, като за гора, беше предимно от пораснали букове, макар че веднъж научиш ли, че буковете пускат едни неприятни отрови, за да държат почвата си чиста, вече не ти се струват дървения материал, за който си ги мислела.