— О, ясно — сети се Тифани. — Вие сте близначки.
— Не — възрази лявата г-ца Здравомислова. — Не съм. Може да ти е малко трудно…
— … да разбереш — поде другата г-ца Здравомислова. — Виждаш ли, значи. Знаеш ли, че казват…
— … че близнаците понякога могат да споделят мисли и чувства? — завърши първата г-ца Здравомислова.
Тифани кимна.
— Е, — каза втората г-ца Здравомислова. — Моят случай, предполагам, е по-сложен, защото…
— … съм една личност в две тела — продължи първата г-ца Здравомислова и те продължиха да си прехвърлят думите една на друга все едно играеха с тях тенис.
— Искаше ми се да ти обясня това…
— … полека, защото някои хора тази идея ги…
— … разстройва и я намират за смразяваща или…
— … просто твърде…
— … шантава.
Двете тела замлъкнаха.
— Извинявай за това последното изречение — добави лявата г-ца Здравомислова. — Правя така само когато съм наистина развълнувана.
— Ъ, да не би да имате предвид, че вие двете… — започна Тифани, но г-ца Здравомислова Отдясно побърза да я поправи:
— Не двете. Аз съм си само аз, разбираш ли? Зная, че е трудно. Но аз имам дясна дясна ръка и дясна лява ръка, и лява дясна ръка, и лява лява ръка. Всичкото съм си все аз. Мога да отида на пазар и по същото време да си остана вкъщи, Тифани. Ако това ти помогне, мисли си за мен като за една…
— … жена с четири ръце и…
— … четири крака и…
— … четири очи.
Всичките четири очи в момента се бяха втренчили тревожно в Тифани.
— И два носа — отбеляза Тифани.
— Правилно. Схванала си го. Дясното ми тяло е малко по-тромаво от лявото, но виждам по-добре с десния си чифт очи. Аз съм човек, също като теб, освен това, че има повече от мен.
— Но една от вас… тоест половината от вас… измина целия път до Дверизи, за да ме вземе — забеляза Тифани.
— О, да, мога да се разделям така — кимна г-ца Здравомислова. — Много съм добра в това. Но при разстояние повече от около двадесет мили ставам много непохватна. А сега по една чаша чай няма да ни се отрази зле и на двете, мисля.
Преди Тифани да успее да помръдне, г-ците Здравомислови скокнаха и прекосиха кухнята.
И Тифани видя как една жена прави чай с четири ръце.
Като правиш чаша чай, има да се направят ред неща и г-ца Здравомислова ги направи всичките наведнъж. Телата стояха едно до друго и си предаваха неща от една ръка през друга на трета, размятвайки чайник, чаши и лъжица в нещо като балет.
— Като бях малка всички мислеха, че съм близначки — подметна тя през едното от рамената си. — А после… те си помислиха, че съм нещо зло — добави тя през друго от рамената си.
— А такава ли сте? — попита Тифани.
И двете г-ци Здравомислови се извърнаха рязко видимо шокирани.
— Що за въпрос е това? — скара се тя.
— Ами… очевидният? — отвърна Тифани. — Искам да кажа, ако бяхте казали: „Да, такава съм! Уахахахаха!“, това не би ли спестило доста затруднения?
Четири очи се присвиха.
— Госпожа Вихронрав беше права — продума накрая г-ца Здравомислова. — Тя каза, че си вещица от глава до пети.
Вътрешно Тифани грейна от гордост.
— Е, там е работата с очевидното, — каза г-ца Здравомислова — че то често не е такова… Госпожа Вихронрав наистина ли ти свали шапка?
— Да.
— Някой ден може би ще разбереш, каква голяма чест ти е оказала — рече замислено г-ца Здравомислова. — Както и да е… не, не съм зла. Но замалко да стана зла, струва ми се. Майка ми умря малко след като ме роди, баща ми беше по морето и така, и не се върна…
— Всякакви неща се случват в морето — промълви Тифани. Това й го беше казвала Баба Болежкова.
— Е да, правилно, може пък и да са се случили, но сигурно той и без друго нямаше да се върне — каза сухо г-ца Здравомислова. — И ме оставиха в сиропиталище, лоша храна, ужасни учители, ала-бала и там попаднах във възможно най-лошата компания, а именно моята си. Изумително е, колко номера можеш да извъртиш, ако имаш две тела. Естествено всички си мислеха, че съм близначки. Накрая избягах с един цирк. Това аз! Можеш ли да си го представиш?
— Типси и Топси, потресаващото представление с четене на мисли ли? — досети се Тифани.
Г-ца Здравомислова застина с отворена уста.
— Имаше го на афишите по стълбището — добави Тифани.