На втория ден Тифани научи, че цаката е да се пресегнеш и да хванеш задния крак на Черната Мег, точно докато го вдига, за да ритне кофата и да го вдигнеш още повече. От това тя си губеше баланса и й ставаше терсене, другите кози й се надсмиваха, а Тифани беше спечелила.
Следваха пчелите. Г-ца Здравомислова държеше към дузина кошери, както за мед така и за восък, на една малка полянка, която ечеше от бръмчене. Тя се погрижи Тифани да си сложи було и ръкавици, преди да отвори някой кошер. Тя самата също носеше такива.
— Разбира се, — разправяше тя — ако си внимателна и трезва, и с добре балансиран живот, пчелите нямало да те жилят. За съжаление не всички пчели са чули за тази теория. Добро утро Трети Кошер, това е Тифани, тя ще остане с нас за някое време…
Тифани наполовина очакваше целият кошер да изпищи „Добро утро, Тифани!“. Не стана така.
— Защо им казваш това? — попита тя.
— О, с пчелите се говори — заразправя г-ца Здравомислова. — На много лош късмет е да не го правиш. Аз обикновено се отбивам на малко приказки с тях привечер. Новини и клюки, такива работи. Всеки пчелар знае за „Споделянето с Пчелите“.
— А пчелите с кого споделят? — поинтересува се Тифани.
И двете г-ци Здравомислови й се усмихнаха.
— С други пчели, предполагам.
— Значи… ако знаеш как да се вслушваш в пчелите, ще си в течение на всичко, което става, нали? — настояваше Тифани.
— Знаеш ли, колко странно, че го казваш — спомена г-ца Здравомислова. — Носят се едни слухове… Обаче трябва да се научиш да мислиш като цял рояк пчели. Един ум с хиляди телца. Твърде мъчна работа, дори и за мен — тя размени замислени погледи със себе си. — Но може би не е невъзможно все пак.
По-нататък идваха билките. До къщурката имаше обширни лехи с билки, макар че в тях нямаше много мерудия за пуйка. А по това време на годината все още имаше много какво да се бере и суши, особено що се отнася до по-важните корени. На Тифани това доста й хареса. Г-ца Здравомислова я биваше с билките.
Има едно такова нещо, наречено Учение за Сигнатурите. В него се разправя общо взето това: когато Създателят на Вселената е сътворил полезните растения за полза на човеците, Той (или в някои варианти Тя) е вложил в тях знаци, които да подсказват туй-онуй на хората. Билка за зъбобол ще прилича на зъб, билка за главобол ще мяза на глава, а за хрема ще пуска жълта слуз и така нататък. Много хора вярваха в такива неща.
За да се справяш с такова нещо е нужно да имаш добро въображение (макар, че в случая с Ливадното Гнойниче по-добре да го нямаш), а в света на Тифани Творецът беше подходил малко по-… творчески. Някои билки си вървяха с бележки, стига да знаеш къде да гледаш. Често беше трудно да ги намериш и обикновено бяха мъчни за разчитане, защото треволяците не разбират нито от правопис нито от краснопис. Повечето хора дори не знаеха, че има такова нещо и просто използваха традиционния метод за установяване, кои растения са лечебни, а кои отровни, посредством изпробването им върху някоя възрастна леля, без която можеха да минат. Г-ца Здравомислова обаче работеше върху новаторски техники, които, както се надяваше тя, щяха да направят живота по-добър за всички (а в случая с лелите често и по-продължителен).
— Това е Лъжлива Тинтява — обясняваше тя на Тифани в дългата прохладна сушилня зад къщурката вдигайки триумфално един бурен. — Всички си мислят, че е поредният цяр срещу зъбобол, но само като погледнеш среза на корена й, на акумулирана лунна светлина посредством моята синя лупа и ето.
Тифани опита и прочете:
— „ПутХодяШТУ при ПростТуди Сатранични въСдевствийа глафОзамаьванне Д нисе ръботи з тешка текника“?