Вярно, по-нисшите магьосници ни предупреждават, че роилникът извращавал ума на гостоприемника си, съсирвал го и неизбежно причинявал преждевременна смърт от мозъчна треска. Ще отговоря само: дрън-дрън-ярина! Хората винаги са се страхували от това, което не могат да разберат!
Аз обаче притежавам разбиране!!
Тази сутрин, в два часа, улових роилник с моето Устройство! И сега той е заключен в главата ми. Усещам спомените му, паметта на всяко същество, което той е обитавал. И все пак, поради превъзходството на моя интелект, аз контролирам роилника. Той не ме контролира. Не чувствам да ме е променил, по какъвто и да е начин. Умът ми е невъобразимо могъщ, какъвто е бил винаги!!
Оттук нататък почеркът е замацан, очевидно защото на Суетон са започнали да му капят лигите.
О, как задържаха устрема ми години наред тези червеи и нищожества, на които по стечение на чист късмет им е било позволено да се наричат мои ръководители! Те да ми се присмиват на мен! НЕ СЕ СМЕЯТ ВЕЧЕ ТЕ, НЕ!!! Дори и тези, които наричаха себе си мои приятели, О ДА, дори и те ми създаваха единствено спънки. Ами предупрежденията? — питаха ме те. Защо на капака на открития от теб съд е изгравиран на петнадесет древни езика надписът „Не Отваряй при Никакви Обстоятелства!“? — питаха те. Страхливци! И на това му се казвало „сътрудници“! Съществата обитавани от роилник били ставали параноични и безумни, натякваха ми те! Роилниците не могли да бъдат контролирани, пискаха ми те!! ДА НЕ БИ НЯКОЙ ДА БИ ПОВЯРВАЛ В ТОВА ДОРИ ЗА МОМЕНТ??? О, какви славни хоризонти ни ОЧАКВАТ!!! Сега вече съм очистил живота си от подобни безполезни глупости!!! А що се отнася за онези, които дори и в този миг имат БЕЗОЧИЕТО, ДА, БЕЗОЧИЕТО да тропат на вратата ми заради онова, което направих на тъй наречения Архиканцлер и Академичния съвет… КАК СМЕЯТ ТЕ ДА СЪДЯТ МЕН!!!!! Като всички безгръбначни те НЯМАТ НИКАКВА ПРЕДСТАВА ЗА ВЕЛИЧИЕ!!!!! ЩЕ ИМ ПОКАЖА АЗ НА ТЯХ!!!!! Но… аз тази нагло… фрас!!!!! да ми трррропат джнгфжф пльок…
… Тук ръкописът свършва. На малка табелка до книгата някакъв магьосник от онези времена беше написал:
Всичко, което можеше да се намери от проф. Суетон е погребано в една стъкленица в старата Розова градина. Съветваме всички млади изследователи да прекарат известно време там размишлявайки за начина на неговата смърт.
Луната беше на път да стане пълна. Гърбава луна, както й казваха. Това е една от по-скучните лунни фази и рядко я илюстрират. Цялата слава обират пълнолунието и полумесецът.
Роб Секигоопрай беше седнал сам на могилата, досами фалшивата заешка дупка, загледан в далечните планини, където снегът по върховете искреше на лунната светлина.
Една ръка го докосна леко по рамото.
— Не ти прилича оно да се оста’иш некой да се промъкне така до тебе, Роб Секигоопрай — продума Джейни сядайки до него.
Роб Секигоопрай въздъхна.
— Прост Уили ми вика, дека не си кусал ручока си — продължи загрижено Джейни.
Роб Секигоопрай въздъхна.
— Голем Йън па ми вика, дека като сте били на авджилък днеска, си пущил нек’ъв лисугер да мине покрай теб, без да го понатупаш едно убаво.
Роб Секигоопрай пак въздъхна.
Чу се тихичко пляк, последвано от плискане. Джейни му протегна мъничка дървена чаша. В другата си ръка държеше малък мях. Изпарения се издигаха като омара над чашата.
— Е туй е последното от Специалното Овче Средство, дето твойта голема мънечка бабаяга ни даде за нашта сватба — поясни Джейни. — Бех я скътала я за черни дни.
— Не е она мойта голема мънечка бабаяга, Джейни — възрази Роб, без да я поглежда. — Най е она нашта голема мънечка бабаяга. И чуй що че ти думам Джейни, она си го има да е бабаяга на бабаягите. У нея има сила, що она не е сънувала. Ма го надуши роилнико туй.
— Епа убаво, пиячката си е пиячка, па му викай що щеш — заутешава го Джейни и размаха чашката под носа му.
Той въздъхна и отмести поглед настрани.
Джейни скочи и извика:
— Уили! Голем Йън! Бърже насам! Он нече да сръбне! Мислим си дека ми е умрел!
— Ей, не е туй време за люта пиячка — рече Роб Секигоопрай. — На сърце ми е тежко, жено.
— Бърже де! — извика в дупката Джейни — … Он е умрел и па ми говори!
— Она е бабаягата на тея ридове — не й обърна внимание Роб. — Досущ като баба си. Она казуе на ридо, що е он, секи ден му казуе. Они ридовете са у костите й. Она ги държи у сърце си. Без нея нечем да мислим що, че доде занапред.