Отзад се чуха удари и трясъци, в това число едно „шльооок“, каквото прави голям кош яйца хвърлен право на пътя.
— А с’а че мо’еш ли да караш по-бърже, а? — попита гласът.
— Ей, това беше мойта… — започна г-н Крабър.
— Я имам още една от тея големите жълтички за тебе! — и една тежка миризлива ръка се стовари на рамото на каруцаря.
И от ръкавицата на края наистина висеше още една монета. Тя струваше десет пъти колкото цялата му стока.
— О, добре де… — склони каруцарят и грижливо прибра жълтицата. — Понякога стават произшествия, а, сър?
— Епа да, особено па ако я речем, дека не вървим достатъчно бърже — каза гласът зад гърба му. — Ние… сиреч я имам баш спешна работа горе у планините, видиш ли!
— Но аз не съм дилижанс, сър? — рече укорително каруцарят подкарвайки старата си кранта в тръс.
— Дий-лъжанс ли? Туй па що е?
— Това е каквото ви трябва да вземете за планините, сър. Можете да го хванете от Дверизи, сър. Никога не ходя по-нататък от Дверизи, сър. Да, но няма как да го хванете днес, сър.
— Оти?
— Трябва да се отбия по останалите села, сър, а и си е дълъг пътят, а сряда ден дилижансът минава рано, сър, а тази кола по-бързо не може, сър, а…
— Ако ние… я не фанем днеска дий-лъжансо, че ти вгорчим животецо — изръмжа пътникът. — А ако го фанем дий-лъжансо днеска, че ти дадем чак пет от онез ми ти жълтички.
Г-н Крабър си пое дълбоко дъх и изви глас:
— Дий! Дииийя! Давай, Хенри!
Като цяло, ако питаха Тифани, повечето от нещата, които правеха вещиците поразително приличаха на бачкане. Скучно бачкане. Г-ца Здравомислова дори не използваше често метлата си.
Което беше малко потискащо. Всичко беше някакси малко… добре де, добричко. Вярно, това несъмнено беше по-добре отколкото да е зличко, но малко повече… вълнение нямаше да дойде зле. Тифани не би искала някой да си помисли, че е очаквала да и връчат вълшебна пръчка още през Ден Първи, обаче, добре де, според начина, по който г-ца Здравомислова говореше за магията, най-важното във вещерството било изобщо да не използваш такава.
Ама че работа, Тифани беше сигурна, че ще е отчайващо добра в изобщо не използването на магия. Правенето и на най-простата магия беше трудното.
Г-ца Здравомислова търпеливо й показваше, как се прави бъркотия, която можеше що-годе да се стъкми от всичко, което ти скимне на момента, стига само да съдържа нещо живо като бръмбар или сурово яйце.
Тифани изобщо не можа да му хване цаката. Беше толкова… досадно. Тя нали си имаше виртуална шапка? Нали имаше Първо Зрение и Втори Акъл? Мис Тик или г-ца Здравомислова можеха да си стъкмят бъркотия за броени секунди, Тифани обаче изкарваше само някаква плетеница омацана с яйца. Отново и отново.
— Знам, че го правя както трябва, но то просто се скапва! — оплака се Тифани. — Какво да правя?
— Може да направим омлет, а? — предложи бодро г-ца Здравомислова.
— О, моля ви се, г-це Здравомислова! — проплака Тифани.
Г-ца Здравомислова я потупа по гърба:
— Е, случва се. Сигурно много се впрягаш. Някой ден то само ще си дойде. Нали знаеш, силата те спохожда. Трябва само да застанеш на пътя й.
— Може ли да ми направите една, да се поупражнявам с нея докато не го посхвана?
— Опасявам се, че не може — отвърна г-ца Здравомислова. — Много капризна работа е това бъркотията. Не може дори да си носиш някоя, освен като украшение. Сама трябва да си я направиш, на място и на момента, точно където и когато смяташ да я използваш.
— Защо? — попита Тифани.
— За да уловиш момента — обясни другата част на г-ца Здравомислова, току-що влязла в стаята. — Начинът, по който връзваш възлите, начинът, по който прекарваш клечките…
— … колко е прясно яйцето, вероятно и влажността на въздуха…
— … опънът на конците и наборът неща, които по случайност са ти по това време в джоба…
— … дори как точно духа вятърът — завърши г-ца Здравомислова. — Та всичките тези неща съставят нещо като… картина на момента и мястото, стига да ги мърдаш правилно. А аз не мога да ти кажа, как да ги мърдаш, защото и аз не знам.
— Но вие нали ги мърдате — напълно се обърка Тифани. — Видях ви…
— Правя го, но не знам как го правя — г-ца Здравомислова взе две-три клечки и малко конец.
Г-ца Здравомислова седна на масата срещу г-ца Здравомислова и всичките четири ръце започнаха да правят бъркотия.