Завари и двата броя г-ца Здравомислова по нощници в прогизналата градина унило събиращи парчета от съноловки и изпопадали ябълки. Дори и някои от градинските украшения бяха строшени, въпреки че смахнато ухилените гномчета, уви, бяха избегнали разрухата.
Г-ца Здравомислова отметна кичур коса от единия си чифт очи и каза:
— Колко странно. Всичките муски изглежка са гръмнали. Дори и камъните на скуката са се разредили! Случайно да си забелязала нещо?
— Не, г-це Здравомислова — отговори скромно Тифани.
— А всичките стари бърканици в работилницата са на парчета! Разбираш ли, знам че те са си само за украса и надали им е останала каква да е сила, но трябва да се е случило нещо наистина необичайно.
И двете изгледаха Тифани по начин, който г-ца Здравомислова вероятно си мислеше, че е много хитър и лукав, но от него само изглеждаше, сякаш й е прилошало.
— Тази буря на мен малко ми приличаше на вълшебна. Надявам се, че вие, момичета, не сте правили нещо… чудато снощи, нали, скъпа? — подпита тя.
— Не, г-це Здравомислова. Те май се занимават само с глупости.
— Защото, виждаш ли, Осуалд май си е отишъл — продължи г-ца Здравомислова. — Той е много чувствителен към атмосфери…
На Тифани й трябваше някое време, докато се сети за какво говори тя. И тогава възкликна:
— Но той винаги е бил тук!
— Да, откакто мога да си спомня! — подчерта Г-ца Здравомислова.
— Опитахте ли се да оставите лъжица в чекмеджето за ножовете?
— Разбира се, че да! Нито дрънване!
— А хвърляла ли сте ябълкова огризка на пода? Той винаги…
— Това беше първото, което опитах!
— Ами номера със солта и захарта?
Г-ца Здравомислова се замисли.
— Май не… — и после засия. — Това той го обича, така че е просто длъжен да се яви, нали?
Тифани намери голямата торба сол и онази със захарта и изсипа, и двете в една паница. После разбърка фините бели кристалчета с ръка. Беше установила, че това е най-добрия начин да се държи Осуалд зает докато те си готвят. Сортирането на зрънцата сол и захар в правилните им торби можеше да му отнеме цял блажен следобед. Сега обаче сместа просто си остана там, безосуалдна.
— Добре тогава… аз ще претърся къщата — изръси г-ца Здравомислова, сякаш това е начинът да бъде намерен някой невидим. — Защо не отидеш да се погрижиш за козите, миличка? И после ще трябва да се опитаме да си спомним, как се правеше миенето!
Тифани пусна козите от кошарата. Обикновено Черната Мег веднага отиваше до доилната платформа и й хвърляше очакващ поглед като че ли казвайки: „Измислила съм нов номер“.
Но не и днес. Когато Тифани погледна в кошарата, козите се бяха сгушили в най-далечния ъгъл. Те се паникьосаха с раздути ноздри и защъкаха натам-насам, когато Тифани пристъпи към тях, тя обаче успя да хване Черната Мег за нашийника. Козата се извиваше и се дърпаше, докато тя я влачеше към доилната платформа. Качи се там само защото иначе щеше да й бъде откъсната главата, и застана там пръхтяща, и врещяща.
Тифани се втренчи в нея. Усещаше как я сърбят не ръцете, а направо костите. Искаше й се… да прави разни неща, да изкачи най-високата планина, да полети в небето, да обиколи бегом света. И си помисли: Ама, че е глупаво това, всеки ден наново да подхващам борба на воли с някакво си животно!
Е, да покажем тогава на тази твар, кой е главен тук…
Тя грабна метлата, с която се метеше доилнята. Очите на Черната Мег се разшириха от ужас и метлата каза фрас!
Удари дървената платформа. Тифани не беше очаквала толкова кьопаво да не улучи. Искаше й се да напердаши едно хубаво Мег, както тя отдавна си го беше заслужила, но ръката й някак си се изметна. Тя пак замахна, но блясъкът в очите й и трясъкът на дървото бяха постигнали нужния ефект. Мег беше застинала разтреперана.
— Дотук с игричките! — изсъска Тифани оставяйки пръта.
Козата си стоеше неподвижно като дънер. Тифани я издои, прибра ведрото в мандрата, претегли го, отбеляза с тебешир надоя на дъската до вратата и пресипа млякото в една голяма паница.
Останалите кози не бяха по-цвете, но едно стадо се учи бързо.
Всичките заедно дадоха към дузина литра, което за десет кози си беше доста мизерно. Тифани си отбеляза това без много ентусиазъм и известно време се взираше в цифрата, въртейки тебешира в пръстите си. И какъв беше смисълът от всичко това? Вчера тя беше пълна с планове за експериментални сирена, но сега сиренето беше толкова скучно.