— Че ме прощаеш дека ти го викам туй Роб, ма не моеш да се тепаш с роилник. Че оно е като да се тепаш с тебе си! Колкото по се тепаш, толкоз повече ти зема он. А га си те земе целия, тогаз…
— А си омий плювалнико с таралежов дирник, бре Голем Йън! Ич нема да го бъде туй…
— Кривънци! Големата бабаяга иде!
Едната половина от г-ца Здравомислова излезе от съсипаната градина. Тя се загледа в отдалечаващата се метла поклащайки глава.
Идването й завари Прост Уили на открито, където той беше излязъл да вземе някоя паднала ябълка. Той се обърна и побягна, и щеше да си избяга поживо-поздраво, ако не се беше блъснал право в един керамичен градински гном. Той бързо отскочи, макар и позамаян, и свирепо се заолюлява, мъчейки се да фокусира голямата, дебела, едробузеста фигура пред очите му. Твърде ядосан беше, за да чуе щракването на градинската порта и мекото потропване на приближаващите се стъпки.
Ако се стигне до избор между бягство и бой, един Фийгъл не му мисли много. Той изобщо не мисли.
— К’во ми се хилиш, бе мъжки? — разбесня се той. — Ти за големец ли ми се бараш, само оти си я имаш тая въдица бре?
Той хвана по едно розово островърхо ухо във всяка ръка и удари с глава нещо, което излезе бая твърд глинен нос. Който все пак се строши, както се случваше на какво ли не при подобни обстоятелства, но това допълнително забави дребния мъж и причини лашкането му на кръгове.
Твърде късно забеляза той, как г-ца Здравомислова се насочва право насреща му. Обърна се и духна, само, за да падне право в ръцете пак на г-ца Здравомислова. Пръстите й се сключиха около него.
— Аз, знаеш ли, съм вещица — каза му тя. — И ако на минутата не спреш да ми се съпротивляваш, аз ще те подложа на най-ужасяващото изтезание. Знаеш ли, какво ще е то?
Прост Уили поклати ужасен глава. Дългогодишната жонгльорска практика беше направила хватката на г-ца Здравомислова стоманена. Долу във високата трева останалите Фийгъли слухтяха толкова усилено, че чак болеше.
Г-ца Здравомислова го приближи още малко до устата си:
— Направо ще те пусна да си ходиш, без да ти дам да вкусиш от двадесетгодишната двойнопрепечена МакАбърска малцова, която държа в бюфета си — закани се тя.
Роб Секигоопрай скокна и се развика:
— Леле, кривънци, бе гос’жа, мо’е ли да се гавриш така с чиляко, ма? Немаш ли и капчица милост, ма? Баш жестока бабаяга си ти дето…
Думите му секнаха. Г-ца Здравомислова се усмихваше. Роб Секигоопрай се озърна, хвърли си меча на земята и рече:
— Ох, кривънци!
Нак Мак Фийгъл уважаваха вещиците, нищо че ги наричаха бабияги. А тази тук им беше извадила на масата голям самун и цяло шише уиски, всеки да се черпи, колкото му душа иска. Как да не уважаваш такава жена.
— Разбира се, че съм чувала за вас, а и мис Тик ви е споменавала — каза им тя, наблюдавайки ги как се хранят, което не беше гледка така измежду другото. — Но винаги съм си мислела, че сте мит.
— Епа, убаво, ма сакаме и занапред да си останем така, ако нема да възразеваш — отвърна Роб Секигоопрай и се оригна. — Не ни стигаа онея ми ти аре-олази да ми копат нашта могила, а само ми требеха и тея госжи по Умотворенията да додат да ни вапцат образите и таквоз.
— И значи вие наглеждате чифлика на Тифани, г-н Секигоопрай?
— Епа да, пра’им го и награда никаква не чекаме — рече с достойнство Роб.
— Епа тъй си е, само по некое яйчице и плодове земаме и вехти дрехи и… — обади се Прост Уили.
Роб му хвърли един поглед.
— Ъ-ъ… да не беше туй некой от онея пътища, дето е требело да си затварям я големио ми тлъст плювалник? — осъзна се Уили.
— Епа да, беше — кимна Роб и пак се обърна към двойната г-ца Здравомислова. — Мо’е па и да сме зели по некое дребничко нещичко, дето е било оставено да се въргаля ей така зафърлено…
— … у заключени шкафове да речем и таквоз… — поде весело Прост Уили.
— … ма тъй, че ората ич да не се сещат, дека нещата ги е фанала липсата, а и на ягнищата им фърляме по некое око за отплата — довърши Роб гледайки накриво брат си.
— А докато им поддържате огъня, те не ви ли виждат? — смая се г-ца Здравомислова, което състояние рано или късно придобиват повечето хора, на които им се случва да разговарят с Фийгъли.