Само че…
… си имаше един проблем. Беше я залял като мрачен прилив, но все пак беше останало едно плътно запечатано място, където не можеше да проникне. Ако имаше ум колкото на дърво, роилникът щеше да се учуди. А ако имаше ум колкото на човек, щеше здравата да се изплаши…
Тифани сниши метлата между дърветата и я приземи акуратно в градината на г-жа Уховрътски. Наистина не било кой знае каква философия, реши тя. Трябва просто да поискаш метлата да лети и толкова.
Тогава пак й се повдигна, или поне се опита да й се повдигне, но понеже тя вече беше повърнала на два пъти във въздуха, не беше останало какво да й се повдига. Ама че шантава работа! Тя вече не се страхуваше от летенето, а глупавия й стомах още го беше страх!
Тя грижливо си избърса устата и се огледа.
Беше се приземила на английска морава. Беше чувала за тях, но досега не беше виждала такова нещо. То и покрай къщурката на г-ца Здравомислова имаше трева, но тя, ами, просто си беше пораснала там. Във всяка друга градина, която беше виждала, се отглеждаха зеленчуци, най-много да има по някоя лехичка цветя, ако стопанката държеше на такива неща. Да имаш английска морава обаче означаваше, че си достатъчно хайлайфна, че да си позволиш да се откажеш от ценно място за картофи.
Тази морава беше на равни ивици.
Тифани се обърна към метлата, заповяда й „Тук да стоиш!“ и закрачи през моравата към къщата. Която беше много по-внушителна от къщурката на г-ца Здравомислова, но, както беше чувала Тифани, г-жа Уховрътски била по-висшестояща вещица. Освен това тя се била оженила за магьосник, който обаче напоследък не правил много магьосничества. Кой знае защо, беше й споменала г-ца Здравомислова, рядко можело да се срещне беден магьосник.
Тя почука на вратата и зачака.
На портика беше окачена муска. Човек да си помисли, че една вещица не би имала нужда от такова нещо, но Тифани предположи, че тази ще да се използва за украшение. Освен това на стената беше облегната метла, а на вратата беше изрисувана петолъчна звезда. Г-жа Уховрътски си правеше реклама.
Тифани пак почука, този път доста по-силно.
Вратата беше моментално отворена от висока слаба жена, цялата в черно. Обаче това беше едно много пищно, наситено черно, цялото в дантели и волани, и изпъстрено с повече сребърни бижута, отколкото Тифани си беше мислела, че може да съществуват. На пръстите й имаше не само пръстени, а и нещо като сребърни напръстници изработени като нокти на някакъв хищник. Тя блещукаше като нощно небе. Освен това си носеше островърхата шапка, за разлика от г-ца Здравомислова, която винаги си я сваляше като е вкъщи. Тази шапка беше по-висока от всяка друга виждана някога от Тифани. По нея имаше звезди и искряха сребърни игли.
Всичко това събрано заедно би трябвало да образува нещо доста внушително. Да, но не образуваше. Донякъде, защото всичко беше малко в повече, но най-вече заради самата г-жа Уховрътски. Лицето й беше едно такова издължено и остроносо, и тя изглеждаше сякаш ей сега ще почне да се оплаква, как съседската котка й опикавала моравата. И постоянно си изглеждаше така. Преди да заговори тя подчертано огледа вратата да види, дали силното тропане не е оставило някаква щета.
— Е? — каза тя високомерно или може би си е мислела, че е високомерно, но прозвуча по-скоро леко задавено.
— Благословение на всички в този дом — поздрави Тифани.
— Какво? Ах, да. Благоприятни руни да осияят срещата ни — проговори набързо г-жа Уховрътски и пак се върна на. — Е?
— Дойдох да се видя с Аннаграма — каза Тифани.
Сиянието на руните и на всичко друго наистина идваше в повече.
— О, значи си едно от нейните момиченца? — попита г-жа Уховрътски.
— Не… точно — отговори Тифани. — Аз работя с г-ца Здравомислова.
— Ах, с нея значи? — г-жа Уховрътски я огледа от глава до пети. — Зеленото е много опасен цвят. Как се казваш, детенце?
— Тифани.
— Хмм — изобщо не одобри г-жа Уховрътски. — Е, тогава най-добре влез — тя погледна нагоре и зацъка. — Ох, погледни това тук. А я бях купила на празника на Занаята, горе на Резена. А беше толкова скъпа!
Муската беше станала на парчета.
— Ти ли си направила това, а? — запита настоятелно г-жа Уховрътски.