— Твърде ми е високо дотам, г-жо Уховрътски — обясни Тифани.
— Правилното произношение е Уухоуъртский — поправи я хладно г-жа Уховрътски.
— Извинявайте, г-жо Уховрътски.
— Е, влизай де.
Странна къща беше. Човек не можеше да се усъмни, че я обитава именно вещица и то не само защото над всяка врата беше изрязано по едно високо триъгълно парче, та да може да минава шапката на г-жа Уховрътски. По стените у г-ца Здравомислова нямаше нищо, освен циркови плакати, г-жа Уховрътски обаче беше окачила навсякъде истински големи картини и всичките бяха… вещерски. Беше пълно с полумесеци и подчертано недостатъчно облечени млади жени, и едри мъже с рога, и ау, не само рога. По плочките на пода имаше слънца и луни, а таванът на стаята, където въведоха Тифани, беше висок, тъмно син и изрисуван на звезди. Г-жа Уховрътски (с правилно произношение Уухоуъртский) й посочи едно кресло с грифонски крака и възглавнички във формата на полумесеци.
— Сядай тук. Ще кажа на Аннаграма, че си дошла. И, моля те, да не вземеш да риташ крачетата на стола.
И тя излезе през друга врата.
Тифани се огледа…
… роилникът се огледа…
… и си помисли: „Аз трябва да съм най-силната. Като стана най-силната, ще съм в безопасност. Тази тук е слаба. Тя си мисли, че магията можело да се купи“.
— Я, наистина си била ти — обади се зад нея един рязък глас. — Малката млекарка.
Тифани стана.
… Роилникът беше бил какво ли не, включително неколцина магьосници, защото магьосниците постоянно ламтят за могъщество и понякога го намират. И се случва да заварят в коварните си заклинателни кръгове не някой демон, толкова глупав, че да се остави да го надхитрят със заплахи и загадки, а роилника, който беше толкова глупав, че не можеше да бъде надхитрен по никакъв начин. И роилникат помнеше…
Аннаграма пиеше чаша мляко. Видиш ли веднъж г-жа Уховрътски, почваш да разбираш и туй-онуй за Аннаграма. В нея се усещаше нещо такова, сякаш си води бележки за вселената с цел съставяне на списък с предложения за подобрения.
— Здравей — каза Тифани.
— Значи в крайна сметка си дошла да ми се молиш да ти позволя да се присъединиш, нали? Ти май ще излезеш забавна.
— Едва ли. Обаче може и да се съглася, ти да се присъединиш към мен — отвърна Тифани. — Вкусно ли е това мляко?
Чашата мляко изведнъж се превърна в сноп магарешки бодили и бурени. Аннаграма го хвърли припряно. Когато падна на пода, обаче, то пак се превърна в чаша мляко и се строши, и разля.
Тифани посочи тавана. Нарисуваните звезди загоряха и изпълниха стаята със светлина. Аннаграма обаче беше зяпнала разлятото мляко.
— Нали знаеш, как казват, че силата те спохожда — продължи Тифани обикаляйки я. — Е, мен ме споходи. Искаш ли да си ми приятелка? Или предпочиташ да ми… стоиш на пътя? Аз на твое място бих почистила това мляко.
Тя се съсредоточи. Не знаеше, откъде й идваше това, но като че ли знаеше точно какво да направи.
Аннаграма се издигна на няколко пръста над земята. Тя се засъпротивлява и се опита да бяга, но от това само се преобърна. За злорадо удоволствие на Тифани, момичето се разплака.
— Ти каза, че трябва да използваме силата си — напомни й Тифани, разхождайки се наоколо, докато Аннаграма се мъчеше да се освободи. — Ти каза, че имаме ли дарбата, всички трябва да го разберат. Е, главата ти е на мястото си. — Тифани се наведе да я погледне в очите. — Не би ли било ужасно да не си е на мястото?
Тя махна с ръка и пленницата й се стовари на земята. Но колкото и противна да беше Аннаграма, тя не беше страхливка и се изправи с уста отворена да се разкрещи, и вдигната ръка…
— Внимавай — предупреди я Тифани. — Да не го направя пак.
Аннаграма не беше и глупава. Тя отпусна ръката си и сви рамене.
— Е, провървяло ти е — неохотно призна тя.
— Но все още ми трябва твоята помощ — каза й Тифани.
— И защо ще ти трябва помощта ми? — нацупи се Аннаграма.
Трябват ни съюзници — мислеше си роилникът с ума на Тифани. — Те може да помогнат за защитата ни. Ако е необходимо, може да ги пожертваме. Другите същества винаги искат да се сприятеляват с по-могъщите, а тази тук обича силата…
— Като за начало — каза Тифани — къде мога да си намеря рокля като твоята?